Учението за универсалното съзнание, изложено в „Сутра на шестия патриарх“, се приписва на Хуейнън. Той самият е шестият поред патриарх след Бодхидарма, който пренася будизма от Индия в Китай и основава „Школата на внезапното просветление“.
Неговият ученик Хуанбо обобщава ученията на Хуейнън така:
Както Будите, така и всички чувстващи същества са от един Ум (универсално съзнание или не-ум) и други обекти не съществуват. Този Ум няма начало, той е непороден и никога няма да изчезне; не е нито син, нито жълт; няма очертания, нито форма; не принадлежи към категориите съществуване или несъществуване;… той е извън обсега на всяка мярка, всяко име, обозначение или идентичност, както и на всичко, което не са те. …Прекрати мислите, забрави стремежите си и Буда се разкрива сам пред очите ти.[1]
Учението на Хуейнън, което ни е предадено в тази сутра, започва с неговата автобиография. Самата тя съдържа есенцията на учението му в една символична история.[2] Той описва себе си като необразован дървар, който веднъж чул един монах да рецитира на пазара Диамантената сутра, един от най-значимите текстове на Махаяна и дзенбудистката традиция. Името на този труд произлиза от съдържащото се в него пояснение: „учението, което, като един диамант, прерязва всяка двойствена мисъл и всяка привързаност към нещата, и води човека до бреговете на просветлението“. Докато слушал текста Хуейнън разпознал самата същност на това учение и поискал да разбере повече за него. Той попитал монаха къде може да научи допълнителни неща и съответно бил препратен към Петия патриарх Хунжън. И така Хуейнън се запътил към неговия манастир.
Един южняк варварин се превръща в Буда
Като пристигнал, патриархът го попитал откъде идва и какво иска. Хуейнън отвърнал, че е дървар от южните земи и е дошъл за да постигне състоянието на Буда. Хунжън възклинал: „Че може ли един невеж южняк варварин да стане Буда?“. Хуйнън отговорил на това: „Дори и да има северни и южни хора, север и юг не променят нищо по отношение на тяхната Буда природа. Физически един варварин е нещо различно от Ваша Светлост, но няма никакво разграничение в тяхната Буда природа“.
Тези думи изненадали патриарха и неговите ученици, понеже показали, че невежият им гост е мъдър и притежава дълбоко разбиране, без да се е доближавал изобщо до някаква будистка литература. Хунжън обаче го изпратил да слугува в кухнята с думите: „Този варварин е твърде безочлив и трябва да спре да приказва“. Хуейнън работил там 8 месеца, без да се среща с учителя.
След като минало това време патриархът събрал учениците си и поискал от тях да формулират разбирането си за учението в стих. Сред учениците бил и главният монах Шенсю, добре запознат с текстовете на будизма, който решил че това изпитание е специално за него, за да се прецени дали е готов да наследи патриарха. Той написал на специална стена в манастира следния стих (гатха):
Тялото ни е дървото Бодхи,
умът е огледалото лъчисто
и трябва всеки час да се приготвя –
от падналия прах да се почиства.
Когато патриархът видял стиха, установил, че Шенсю все още не е изпитал универсалното съзнание и съответно не е преминал през „портата на просветлението“. Учителят му обяснил: „Тези, които достигат спонтанно върховното просветление, осъзнават своята природа на духовна същност. Тя не може да бъде нито създадена, нито разрушена“. Заръчал му да се уедини и да размишлява над въпроса. Шенсю обаче напуснал манастира и създал своя школа на „Постепенното просветление“, впоследствие наречена Северна школа (или Северен клон).
Няма дърво Бодхи
Хуейнън също чул за този стих и тъй като нито можел да чете, нито да пише, помолил един от монасите да му го изрецитира. Той също видял липсата на просветление в автора и на белег за универсално съзнание в думите му. Но у самия него се пробудило Универсалното Съзнание и продиктувал на монаха следното:
Нито Бодхи има го в света,
нито огледалото лъчисто –
щом вселента е пустота,
има ли какво да се почиства?
Останалите обитатели на манастира прочели после написаното на стената и били изумени от дълбочината и мъдростта му. Но старият учител изтрил редовете без да продума нищо. Тайно обаче се срещнал с Хуейнън и му заявил, че той ще бъде неговият наследник, шестият патриарх на дзен. Но му обяснил, че посочването на „момчето от кухнята“ за наследник ще предизвика конфликти в манастира, поради което Хуейнън трябвало да напусне и да се оттегли за няколко години. Изпратил го със следните думи:
За онзи, който не познава собствения си Ум (универсалното съзнание), няма никакъв смисъл от изучаването на будизма. А напротив, ако той е познал собствения си Ум и интуитивно вижда своята природа, той е един герой, учител на богове и хора, той е Буда.
Неграмотният Хуейнън бил достигнал интуитивно до есенцията на учението на Буда и навлязъл в универсалното съзнание. Той осъзнал, че същността на просветлението е онова „виждане без да виждаш“ и „чуване без да чуваш“. А от различията между тези два възгледа – на постепенния път и на внезапното пробуждане – се породил продължителен дебат между изучаващите будизъм.
Точката на празнотата
Като дошло времето Хуейнън се върнал в манастира и започнал да учи монасите на универсалното съзнание. Обяснявал, че както правенето на зло, така и добрите дела водят до привързаност към формата. Те са двете страни на монетата, която води към следващи прераждания и не помагат за достигане до универсалното. Поради тази причина и ученията му не съдържали никакви инструкции, упражнения или ритуали. Чрез диалози за невъзможността с нормалния интелект (ума) да бъде открито универсалното съзнание, той водил учениците си към точката на празнотата, до едно внезапно разпознаване, което не може да бъде обяснено с думи: „… духовната същност е субстанцията, която виждаш пред себе си – започни обаче да я оценяваш (като такава) и веднага ще сгрешиш“. Тук намираме паралели с думите на Иисус Христос: „Моето Царство не е от този свят“ (Йоан 18:36) и с тези на ап. Павел: „Плът и кръв не могат да наследят Божието Царство“ (1 Коринтяни 15:50).
Преодоляването на света на противоположностите (или света на явленията) се достига чрез интуитивното улавяне на универсалното съзнание:
Да практикуваш безбройни практики… означава да се опитваш да се въздигаш със стъпки, но Буда съществува винаги и не е Буда на стъпките. Пробудете се за универсалното съзнание и осъзнайте, че няма нищо, което да бъде постигано. Това именно е Буда. Буда и всички живи същества са едно универсално съзнание и нищо друго.
Така Хуейнън се противопоставя на възгледа на Шенсю за наличието на огледало, което внимателно трябва да се почиства. Той съветва всеки ученик, който желае да разбере същинската тайна: „премахни духовната си склонност към каквото и да е. Чрез нея ти гледаш навън, като обикновен човек. Но който върви по пътя гледа навътре“. („Божието Царство е вътре във вас“, Лука 17:21)
Спонтанното действие
Действителното пробуждане се състои в забравянето (преодоляване на концепцията) на външно и вътрешно, и по този начин навлизане в универсалното. Хуейнън обяснява, че нормалните хора се страхуват от загубване на ума, тъй като не знаят, че празнотата не е изобщо празна, а е истинското обитание на просветлението, на съществуването в несъществуване.
Нито интелектуалните спекулации, нито действията с определени цели, могат да ни доближат до универсалното съзнание. Буда състоянието се характеризира с интуитивното реализаране на не-съществуването на дуалността, на неразграничаването. Тъй като в своята основа ти си съвършен във всеки смисъл, няма защо да търсиш как да изпълниш това съвършенство чрез някакви външни упражнения и обреди.
От него произлиза спонтанно действие, което не очаква определени резултати. В Бхагавад гита е описано като действие, свободно от намерение и очакване, което възниква само̀ от себе си и е белег на онзи, който е разпознал и осъществил унверсалното съзнание.
Хуейнън и неговият наследник Хуанбо принадлежат на веригата световни учители, които разкриват съществуването на нещо много по-всеобхватно от видимите и невидими светове, което не може да бъде обяснено от тях: царството, което не е „от този свят“, универсалното съзнание. В края на живота си Хуейнън си тръгва с тези думи към учениците:
Онзи, който търси Буда чрез упражняването на определени учения, няма никаква представа къде се намира истинският Буда. А онзи, който е успял да осъзнае действителността вътре в собственис си ум, е посял семето на Буда-природата.
Онзи, който не е осъзнал същността на ума и търси Буда някъде навън, е глупак, ръководен от грешни желания! Сега оставям на поколенията учението за Внезапното пробуждане, за спасението на всички мислещи същества, които смятат да се занимават с него.
Чуйте ме, бъдещи ученици! Времето ви ще бъде много лошо загубено ако пренебрегнете осъществяването на учението.[3]
[1] Дайсецу Тейтаро Судзуки: The Zen doctrine of no-mind, Weisser Books, York Beach, Maine USA,1972, страници 130-131.
Умът (с главно У) е първоначалното съзнание, наричано тук универсално.
[2] The Diamond Sutra and the sutra of Hui-neng: превод на A.F. Price и Wong Mou-lam; Shambhala Boulders, 2005, страници 67-78.
[3] Пак там, стр. 152.
