Важно е да се страхуваме. И е добре да го преодоляваме.
Кризите предизвикват страх и дори е разумно да се страхуваме. Страхът е част от начина, по който нашият организъм реагира в отговор на опасност. Страхът се появява „автоматично“ и се предизвиква от т.нар. лимбична система – стара структура, разположена дълбоко в мозъка, която отговаря за нашите чувства и импулси. Както и в животинското царство, страхът също кара хората да „замръзнат“ или да се почувстват парализирани (рефлексът „да се преструваш на мъртъв“), или да се подготвят да се мобилизират, което им позволява да се борят или да избягат от ситуацията.
Първоначално често се чувстваме парализирани или в шок, когато се появи опасност или когато се е случило нещо ужасно. Това е последвано от фаза на голяма активност, на отчаяние, безпомощност – на страх. Понякога не изпитваме страх като такъв, а вместо това го трансформираме в чувства на гняв, безпокойство и депресия или във физически симптоми. Избягването или блокирането на страха (което се случва предимно подсъзнателно) само го засилва още повече и води до това да се страхуваме от страха.
Целият човек може да бъде поразен от страха
Можем да кажем, че страхът се изразява на няколко нива: физическо, емоционално и умствено – и в крайна сметка се изразява в нашето поведение.
Знаем, че силното сърцебиене, задухът, замайването, треперенето, изпотяването, чувството за слабост или болест и т.н. са част от физическите симптоми на страха. В мислите и чувствата ни страхът се проявява като уязвимост, безсилие, липса на контрол, чувство за безпомощност и отчаяние. Страхът има нещо общо с усещането за стеснение – както физическо, така и в начина, по който се чувстваме и мислим. Страхът може да завладее изцяло мислите и чувствата ни. Мислите се въртят около катастрофата – независимо дали е реална, или предполагаема. Ясното структуриране на мислите и решаването на проблемите стават трудни или направо невъзможни. Правилно е да се каже: „Страхът е лош съветник“.
Осъзнаване на страха и преодоляването му
Страхът е важен за нашето оцеляване, той е част от нас. Начинът, по който се справяме със страха, е много разнообразен, в зависимост от нашата нагласа, начина, по който сме възпитани, и от това каква е социалната ни ситуация. Надеждният терапевт не може да обещае, че ще премахне страховете ни. Но той или тя може да ни помогне с помощта на терапията в преодоляването на ирационалните страхове. В течение на живота психически здравите хора се научават сами да се справят със страховете си. Всеки ги преодолява по свой собствен начин.
Новото и непознатото
Ситуациите, които не са ни познати и са нови за нас, са тези, които пораждат страх, тъй като все още не сме се научили да се справяме с тях. Възприемаме новото и непознатото като заплашително, особено когато ни „удари“ без предупреждение. Въпреки това то може да предизвика и любопитство и интерес. Страхът може да ни накара да бъдем широко отворени и бдителни в случай на опасност. Смелостта и волята за оцеляване се разпалват в нас и се появява творчески потенциален капацитет, който до този момент ни е бил непознат.
Страховете също са свързани с етапите на развитие в собствения ни живот. Радикалните промени в живота могат да ни накарат да изпаднем в криза, като например започването на детска градина, училище, навлизането в пубертета, започването на академично обучение или навлизането в професия, сключването на граждански съюз, раждането на дете, безработицата и сблъсъка с ограничеността на живота, болестите, умирането и смъртта.
Поглед към себе си
Страхът ни сблъсква с нашата уязвимост и с основното ни усещане за заплаха в този свят. В крайна сметка страхът ни сблъсква със собствената ни същност. Той не се отнася само до физическото ни състояние, но и до обичта, признателността и до застрашаването на собственото ни самовъзприятие или позиция в обществото.
Моделите на мислене играят съществена роля тук. Те протичат автоматично (несъзнателно), те ни ограничават, те ни определят. Ние сме във властта на тези мисли, ако не успеем да ги оспорим и да ги променим.
В психологическите изследвания един аспект се оказва значим, когато става въпрос за намаляване на страховете ни: усещането за придобиване на контрол над ситуацията. Страхът се свежда до минимум, когато знаем какво правим, за да преодолеем проблема. Това може да бъде подходящо решение, но често е стратегия за избягване.
Страхът се засилва, когато желаем да го избегнем. Нещото, от което бягаме, просто се приближава. Тогава се появява страхът от страха. Тук е важно да се вгледаме във вътрешното си аз, да разгледаме какво се случва вътре в нас.
Страх от изпити
Всеки в някакъв момент от живота си е изпитвал страх от изпити, но това е добре, тъй като не можем да постигнем оптимални резултати в напълно спокойно състояние. Нуждаем се от определена степен на физическо вълнение, на разкрепостеност или на страх. Ако обаче страхът надделее, той ще блокира процесите на мислене и паметта ни.
Ще се създаде порочен кръг, ако човек се опита да избегне страха, като изобщо не се изправи пред учебния материал, което означава да отложи преработването и изпита. Полезно е да насочим вниманието си към страха, да го вземем с лекота в ръце и да живеем съзнателно с него. Тогава страхът намалява.
Повечето хора се опитват да създават житейски ситуации, които предлагат сигурност и в които нещата до голяма степен са предвидими. Колкото по-силна е подобна тенденция, толкова по-голяма е несигурността, когато се появят внезапни кризи, като пандемията от коронавирус например. Страховете преминават между опасенията за реално заболяване, през опасенията за загуба на работата, до опасенията за изолация.
Духовни възможности
Самоосъзнаването е началото на мъдростта, което означава край на страха.
(Кришнамурти)
Може би си мислим, че един духовно стремящ се човек не трябва да изпитва никакъв страх?
Ако е така, тогава се поддаваме на сериозна грешка и не успяваме да осъзнаем своята екзистенциална и органична обвързаност.
Но как трябва да се справяме със страховете си като духовно стремящи се хора?
Преживяване на себе си – с всичките ни страхове
Всеки път, когато искаме както вътрешно, така и външно да се почувстваме спокойни – чрез съзерцание или медитация, усещаме повече от всякога как страховете ни се налагат.
Но това е добре, тъй като по този начин ние сме в състояние да разпознаем своите лични и общочовешки качества; научаваме се да осъзнаваме как се движим и утвърждаваме своята съзнателна същност в този свят и научаваме кои методи прилагаме, за да формираме своя път в Живота. Колкото по-сериозно е духовното ни търсене, толкова по-дълбоко е прозрението за собствената ни същност, а също и за страховете ни.
Как да се справим с това силно и неприятно чувство, което бихме предпочели да изчезне много бързо? В тази връзка е ясно, че всяко духовно развитие не ни води до психологическо състояние, в което да се чувстваме уютно загърнати във вата.
Определена степен на психично здраве и стабилност е важна за преживяването на процеса, в който страховете окончателно се разсейват: обръщаме се към тях и ги преживяваме по много по-ясен и осъзнат начин: има страх от провал, страх от отхвърляне, страх от загуба на собствената материална придобивка и добро здраве, страх за лицата в собственото ни семейство … Всички тези страхове са свързани с конкретни, реалистични или нереалистични мисли, възприятия и фантазии. Преживяваме ги и виждаме как всички тези мисли и чувства възникват в нас, търпим ги и същевременно продължаваме да се фокусираме върху Духовния път – духовното „слънце“, Духа. Можем да наречем тази част от пътя „Ендура“.
Посвещаване на Духовния път
Думата „ендура“ означава „издържливост“.[1] Така че, ако успеем да издържим на възникващите в нас страхове заедно с всички физически и мисловни съпътстващи ги фактори, тогава ще можем да прозрем през тях – а също и през нашите привързаности. Става въпрос за това да не реагираме на тях, да практикуваме „да не правим нищо“ и в същото време да се доверяваме на духовните сили и на духовното поле с дълбок копнеж и да се предаваме на тях. Силата за това получаваме от това енергийно поле. Ако успеем да издържим в тази отдаденост и посвещение на духовната сила – която едновременно с това е единствената любов – тогава се случва чудо: всички наши страхове се разсейват. Успяхме да ги открием в техния произход и да ги понасяме. Нашето съзнание преживява в тях как действат силите на този свят и е в състояние да разграничи тяхната работа от работата на духовните сили.
Как семето пониква
То преживява как в сърцето избуява семето на една божествена проява – съществуване, което е свободно от смърт и страдание, а следователно и от страх. Нашето лично присъствие е като парче земя, което съдържа това семе. Около семето има обвивка, което означава, че обикновено не знаем нищо за него. Тази обвивка се разпада чрез копнежа, който изпитваме „за другия в нас“. Тогава израства възможността за нов живот – в енергията, която се получава от това семе.
Страховете, свързани с духовния път, сега също се разсейват. Оценката може да е от значение за нас по този път, можем да се страхуваме от неприятности и дискомфорт. Страхът може да възникне по пътя, когато искаме да „напреднем“ духовно, когато имаме съмнения в собствената си трезвост или съмнения в организацията, към която сме се присъединили.
Всичко това изчезва, когато съзнанието ни – поради постоянство – изпита собствената си нова основа от дъното на сърцето. Чак до органичните структури на мозъка се развива увереността, че сме интегрирани в по-висш контекст – в един мащабен Житейски План – в Божия план със света и човечеството. Ние преживяваме, че сме в рамките на този План, че сме се върнали обратно в него.
Писателят Олдъс Хъксли казва следното:
Когато духът е напълно погълнат от някакъв проблем, той губи част от страха си.
Само когато духът е погълнат от любовта и познанието за Божествения източник, той може
напълно да изгуби всеки свой страх.
[1] Това е взето от духовния път на катарите през Средновековието
