За разлика от формите и съществата, Свещеното не може да бъде определено; неговите очертания не съществуват, очевидно то не се намира на едно място или в едно същество, но е центърът, мястото на всички места, същността на всички същества. Единственият свещен начин е откриването на своята собствена най-дълбока същност. Свещеното не може да бъде намерено на повърхността на проявеното.
Изправени пред агонизиращата празнота на съществуването, изправени пред множество основополагащи въпроси, които остават без отговор, хората са постановили и все още правят определени места (планини, гори, дървета, области, светилища, скали, реки, долини…) или определени същества, легендарни или исторически (мъдреци, магьосници, религиозни водачи, митични или истински животни, растения…), или дори определени книги „свещени“, сиреч се наслаждават на уникален статус във връзката си с останалата част от Вселената, на която те често се считат за център или начало. За да се успокоят, за да се опитат да осмислят необозримата мистерия на Живота, те украсяват заобикалящата ги среда или историята си със забележителности, които им позволяват да издигнат себе си, семейството си, предците си, своите хора, расата си. Тогава разстоянието от произволно фиксирания критерий съставя самоличността им, вид самооценка.
На определени обекти или същества се придава по-висока стойност или значение. По тази причина, тези места или същества са обект на специална преданост, обожание, грижа и уважение, които надхвърлят обичайните. Точно толкова останалите места, обекти или същества не се радват на подобен статус, те са автоматично класифицирани като нисши, „скверни“. Тяхната стойност и значение остава незабелязана. От невежество по отношение на себе си, човек сляпо възприема вярвания, безразсъдно се приспособява към социалната среда. Това неизбежно създават разделения. Първоначалното безкрайно и неопределимо пространство по този начин е „нарязано на парчета“, които могат да бъдат присвоени, индивидуално и колективно, защото изобретени от мисълта, те са й незабавно познати. Тези вярвания образуват въображаеми граници, подобни на международните граници на картата. И подобно на тях те пораждат кавги, вражди, нетърпимост, понякога кланета или дълги, убийствени войни. Защото „свято“-то за един, често се оказва „скверно“ за друг. И неуважението на това „свещено“, постановено от традицията, се възприема като враждебност срещу самоличността на индивида и общността, което не може да бъде търпяно, защото се отнася до първоначалната екзистенциална мъка (мъка от безсмислие, страх от празнота и т.н.), която осквернената святост се предполага, че ще покрие и скрие. Сакрализирането на дадена същност и отъждествяването с нея представляват не само разрив с единството на Живите, но също така причина за разделение между хора, племена, народи, етнически групи, кланове, народи или религии. Привързаността към територия, обявена за „свещена“, създадена и очертана от мисълта, е източник на конфликт и насилие.
Единствената територия, която заслужава да бъде свещена е невидимото Всичко, Всичкото, което съдържа всичко, което е всичко, включително илюзорните разделения, постановени от ограничените човешки култури. Отварянето към това универсално Свещено изисква изтриването на произволно установени, поддържани и защитавани вярвания, следователно коренна промяна на самоличността, разделяне с наследствения, вътрешен страх, и щитовете и убежищата, които той поражда. Всеки щит е слабо място, защото представлява мишена; всяко барикадирано убежище предизвиква враждебност, оспорване и така се превръща в опасно място за обитателите си. Изправянето срещу първоначалния страх на всички тези отклонения, незабавно унищожава и страха, и отклоненията, вкоренени в него. Изкуството да живееш без понятийно убежище осигурява най-високата сигурност. Освобождаването от оръжията, доводите, възмущенията, предизвикани от придържането към едно фрагментирано „свещено“, е единственият възможен източник на вътрешен мир и връзка с действителността, с универсалното и вечно Свещено.
Зависимостта от места, обекти, символи, емблематични фигури неизбежно предизвиква подчинение, вътрешно противоречие, разделение, покорство и безпокойство. Освобождението изиска спонтанно, незабавно действие, произтичащо от ясен и глобален поглед върху мрежата от страхове и ирационалните принципи, в които ние сами сме се оплели.
