Неговият гроб е като вечен компас на живота. Заобиколен от бяла желязна ограда, с множество пентаграми, той сочи ключовете по пътя на новия душевен човек: мъдрост, истина, добродетел, любов и справедливост.
Всеки ден десетки българи идват в пищната розова градина в сърцето на българската столица София, където е погребан мъдрият Учител и наследник на богомилите Петър Дънов. Там те размишляват, свирят тиха музика или четат текст от неговото огромно духовно наследство.
Този духовен завет включва над 7000 лекции, които могат да бъдат принципно групирани в четири категории. В неделните утринни лекции (в пет часа) Петър Дънов (1864-1944), известен също под името Беинса Дуно, говори със своите ученици и слушатели за „новото небе“. В неделя следобед, отново в пет часа, той говори за „новата земя“. В сряда в пет часа вечерта той се фокусира върху „живителните сили на природата и космоса“, а в петък в пет часа централната тема е „новият човек“.
Любов, мъдрост и истина
Обичай съвършения път на Истината и Живота.
Постави Доброто за основа за дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда
и Истината за светило.
Само тогава ще ме познаеш и аз ще ти се изявя.
В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа.
Този цитат описва основата, на която Петър Дънов изгражда своето „ново учение“. То има три основни принципа. На първо място – Любовта, която носи истински живот, следва Мъдростта, която провежда светлината и истинското познание, и накрая – Истината, която носи неограничена и пълна свобода. Но от трите, Любовта е вечно повтарящият се мотив: „Моето учение е за живата природа, за хората и за интелектуалните постижения на този свят, но най-вече за Бога, защото това е учение за любовта.“ Неслучайно надписът на чешмата в розовата градина гласи: „БОГ Е ЛЮБОВ“.
Цъфтежът на човешката душа
Според Дънов човечеството, в духовен смисъл, се е запътило към повратна точка в своето развитие. До момента човешката душа се е развила до нивото на „пъпка“. Но в предстоящите нови времена тази пъпка ще разцъфне. Това е едно от най-великите събития във Всемира и се нарича „цъфтеж на човешката душа“. „Вие сте души, приети някога в Божия Дух, и сега имате възможност да процъфтявате и да давате плодове. Това ще зарадва Бог. Тази мисъл ще постави основа за вашето съществуване, за да започнете да разбирате смисъла на живота и винаги да намирате Единия път. „
По този път обаче, има и страдания, и привързаности, които Дънов не може да отрече. В края на краищата човекът трябва постоянно да се съобразява с раздвоението вътре в себе си, с двойствената си природа: материя и дух. С физическия елемент и „обвивката“ на „Аз-личността“. Това води до двойствени преживявания като радост и скръб, любов и омраза, завист и съревнование. Когато човек действа от личността си, той стои на “най-ниското стъпало” в живота си.
Произходът на личността се крие в съзнанието на човека. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи съзнанието – нисшето себе, и азът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият дух.
Подготвителен клас
„Животът на личността е всъщност само подготвителният клас за голямото училище на живота“, казва Дънов. „Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира, дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. […] Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот.“
Дънов често е питан защо личността не може да живее в хармония с духа. „Те са разменили местата си. Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство.” В определен момент, с помощта на събуждащия се божествен елемент в нея, личността ще осъзнае, че не живее за себе си и че трябва да предаде ръководството на безсмъртната душа, която е носител на чистота, святост, братство, хармония и мир.
Ганди
Петър Дънов често е възприеман като наследник на духовна традиция с дълбоки корени, която започва с орфическите мистерии на траките в Източна Европа и намира ясно продължение при богомилите. С посланието си за любов той обикаля света. В Индия дори Ганди е сред слушателите му. В своята страна той се сдобива с десетки хиляди последователи, които се обединяват в движение, наречено Бялото братство. Властите се страхуват от него, но също така го уважават. Последното се доказва по време на Втората световна война, когато с Учителя се консултират тайно относно евентуалното предаване на българските евреи. Авторитетът на Дънов се оказа толкова голям, че посланието му за любов се оказва решаващо: нито един български евреин не е подложен на преследване!
След реформите от 1989 г. Дънов заема почетно място в колективната памет на българите. Това се отразява и при избора на „най-великият българин в историята”, в който Учителят на мъдростта Дънов заема второ място, след българския борец за свобода и национален герой Васил Левски (1837-1873).
Източници:
Beinsa Duno – Peter Danov, The Beauty of Life, collection of lectures, Sofia 2005
Peter Deunov, The high Ideal, lecture of the General Occult Class held by the Master Beinsa Douno on September 11, 1923 in Sofia, Sofia 2003
The Master Peter Deunov – Beinsa Douno, The mindful Heart, collection of lectures, Sofia 2003
Beinsa Douna (The Master Peter Dounov), The Salt, Sunday lectures, 1917 – 1919, Power and Life series, vol. III, Sofia 2003
