Ясно е, че революцията на големите ще предизвика огромен шок в обществения живот.
От време на време се връщам към темата за „голем“. Този път мислите ми за тази древна тема бяха предизвикани от изображение на броя на сателитите, които обикалят около Земята. В момента те са над единадесет хиляди, поне активните. Като добавим към това всички космически отпадъци, създадени от човека, става ясно, че сме създали свой собствен небесен свод.
Една наистина зловеща картина, но какво общо има тя с голема?
Големът е същество, изваяно от мъртва материя като глина или кал, във формата на човешко тяло. Според някои еврейски легенди, големът може да бъде съживен чрез магическото използване на „шем“. Шем е едно от имената на Бога, изписано с букви от еврейската азбука. По време на вдъхването на жизненото дихание, шемът се пише на парче хартия и се поставя в устата или в челото на голема. Има и истории, в които големите са били съживени чрез написването на думата „истина“ на челото им. Животът можел да бъде отнет от голема чрез премахването на първата буква от еврейската азбука, алеф (א), от надписа на челото, което го променяло от „истина“ (אמת) в „смърт“ (מת).
Процесът на сътворението
Темата за голема е напълно преплетена с сътворението и процеса на сътворението. Защо създаваме нещо? Защо изразяваме нещо от душата си в материята? Известен факт е, че вселената функционира като огледало. Виждаме това, което сме. Създаваме и това, което сме. Мисля, че целта на това е да придобием по-голяма яснота за себе си: да стигнем до самопознание и по-задълбочено развитие. Много писатели например познават опита, че след като са написали нещо, са стигнали до по-дълбоко разбиране на темата. Те са пресъздали част от себе си в материята.
Въпросът е какво всъщност е това, което наричаме „себе си“? Кои сме ние? Или какво сме станали?
Образът на сателитите около Земята ни насочва обратно към нас самите. Нашето дихателно поле, нашата аура, е изпълнено с изкуствени обекти, астралните резултати от нашия творчески порив. Това аурично замърсяване нарушава естествените процеси и равновесието в природата, както при нас, така и при Земята.
Да, но ние нямаме друг избор, трябва да се развиваме чрез нашите творения, нали? Не стига ли до нас тази статия чрез интернет и сателитите?
Ян ван Райкенборг пише:
Електромагнитните трансформации, предизвикани от човечеството, нарушават хармонията на диалектичното поле на живота. Тази дисхармония се проявява непрекъснато – както знаете – и това означава утежняване на диалектичния живот.[1]
Нещата наистина ли са толкова неизбежни? Винаги ли от лошото се стига до по-лошо?
Нашият напредък има цена, която плащаме например със здравето си. Аз-човекът, човекът с егоцентрично съзнание, винаги е на път към пропастта. Самият той не го знае. Не знае, че точно като големът носи думата „смърт“ на челото си. Той не е жив в духовния смисъл на думата. Аз-съзнанието е роботизирано съзнание, колкото и странно да ни звучи това. Аз-човекът живее в илюзията, че притежава истинско живо духовно съзнание.
Как тогава се събуждаме от този сън? Чрез творческия си порив и резултатите от него. Вселената ни поставя пред огледало. В наши дни големите са станали много актуални. Те вече не са от глина, а са технологически много напреднали и скоро ще станат неразличими от хората.
Те вече могат да извършват много от нашите дейности, като цяло по-добре и по-бързо. Какво казва това за нашето съзнание? Когато в даден момент големите могат да правят всичко, което можем ние, не е ли доказано, че аз-съзнанието е роботизирано съзнание?
Революция
Има хора, които произвеждат роботи и (засега) ги управляват. Някои хора намират това за страхотно и очакват много от тях. Възможностите на роботите наистина са впечатляващи. Но както винаги, всяко развитие има две страни. От негативната страна виждаме хора, които се страхуват и тревожат от това развитие. Тези страхове пораждат въпроси: Какво е моето място? Ще стана ли излишен и ще бъда ли изместен? Как мога да се задържа и да оцелея? Ясно е, че революцията на големите ще предизвика огромен шок в обществения живот.
Отново ли правим крачка към пропастта?
Предимството е, че пропастта, която винаги е била толкова скрита, започва да се вижда. Ножът, който сами сме насочили към гърлото си, започва да се усеща.
Това е подходящ момент за духовна революция! Сега ще трябва да докажем, че сме нещо повече от голем. Разбира се, човекът има роботизирана личност, но има и нещо повече, много повече!
Духовен произход
Проблемът е, че аз-човекът няма съзнание за духовния дом, в който живее, за микрокосмоса, който го заобикаля. По-голямата част от нашата жизнена система е тъмна и неизвестна за нас. Частта, която познаваме, е големската част, изваяна от глина и не е истински жива. Тази роботизирана част може да бъде трансформирана и включена в цялото, стига да се приспособи към своята микрокосмическа система.
За да започнем процеса на трансформация, трябва да отговорим на три въпроса. Откъде идвам? Кой съм аз? Къде отивам?
Мистичните и загадъчни истории за големът имат по-дълбок смисъл и могат да ни помогнат с първите два въпроса. Когато големът носи думата „смърт“ на челото си, той е безжизнен, деактивиран. За да се вдъхне живот на робота, първата буква от еврейската азбука, алеф, се добавя към думата „смърт“, превръщайки я в „истина“. Алефът символизира единството между несътвореното и сътвореното. Това е единството на Бога. Това е Единното, което лежи в основата на сътворението на нашия микрокосмос, нашия духовен произход. Всеки, който е забравил своя произход, е мъртъв в духовен смисъл. Обаче заплашителната пропаст събужда скрити сили в нас. Острието на ножа прониква в гърлото ни. Кой съм аз? Откъде идвам? Нашата отчаяност ни насочва към съществените неща. Какво е истината?
Името на Бога
Започваме да търсим. Ровим в книги, ровим в себе си. Завесите, които задушават вътрешното ни знание, бавно се разтварят; светлина пада върху истинската ни същност. Духовният ни център, истинското ни Аз, се пробужда от смъртния си сън. Спомняме си духовния си произход. Добавяме първата буква, алеф, към печата на челото си, която казва: истина!
Сега продължаваме с въпроса „Кой съм аз?“ За да отговорим на този въпрос, трябва да запишем и останалите букви от сътворението в себе си. Сега трябва да приемем буквите от името на Бог в себе си. Това няма много общо с писането на букви или повтарянето на мантри. Истинското значение е много по-дълбоко, то се отнася до пресътворяването, трансформацията на нашето същество.
Ян ван Райкенборг ни идва на помощ:
Електромагнитното излъчване, фундаменталната сила, можем да обозначим мистично като Божието дихание, като Божието Слово, тъй като Божието дихание се носи над нас в определен ритъм, с определена вибрация. Следователно в него се крие някакъв смисъл. Към нас буквално се отправя свято слово. Това слово се нарича в Универсалното учение: мистериозното име на Бога, състоящо се от шест или седем букви. То е обозначение на Свещената седморна сила. Седемте гностически сили, чрез които освещаването на човека, връщащ се към Бога, може да стане реалност; името на Бога е самият Гнозис, то е самият Бог.[2]
Сега можем да разберем защо старите легенди казват, че големът може да бъде съживен чрез духовно преживяване, при което името на Бог се въвежда в неговото същество. След истината, останалите букви от Божието име, другите лъчи на Седморния Дух, също се изписват на челата ни. Тогава белегът на звяра от бездната изчезва и ние носим печата на синовете и дъщерите на Бога.
АЗ СЪМ
Сега можем да отговорим на въпроса „Кой съм аз?“. Когато седемте лъча на духа възродят и подхранят седморният микрокосмос, истинският човек отново оживява: това е „АЗ СЪМ“. В този момент ние възвръщаме истинското си име. Това е името, което Бог ни е дал някога, но което сме забравили.
На този, който победи, ще му дам да яде от скритата манна. Ще му дам бял камък с написано на него ново име, което ще знае само този, който го получи.[3]
Отношението между големът или роботът, духовното същество и Бог може да бъде изразено по следния начин: „аз съм“ (роботът), „АЗ СЪМ“ (духовното същество) и „АЗ СЪМ ОНЗИ, КОЙТО СЪМ“ (Бог).
Когато Бог наредил на Мойсей да изведе еврейския народ от робството в Египет, Мойсей попитал Бог за името Му. Той искал да знае с какво име може да оправдае такава страшна задача.
Бог отговори: „АЗ СЪМ ОНЗИ, КОЙТО СЪМ“.[4]
Можем да разберем това по следния начин. Бог казва: Аз съм Вечният, Съществуващият, винаги присъстващият (АЗ СЪМ), и извън мен няма нищо (КОЙТО СЪМ). Аз съм несътвореното и сътвореното, трите и седемте, които са Едно.
Човекът като природно същество е временно явление. Той е създаден от „глина“, тоест: пространствено-времево творение. Въпреки това ние, като „аз съм“, като преходно същество, сме свързани с „АЗ СЪМ“ вътре в нас, спящия духовен човек. Бог казва, че ще даде ново име на този, който победи.
Да победим означава да отстраним нашето „аз“, смъртното, отделено и фрагментирано аз-съзнание, да направим място за „АЗ СЪМ“ в нас. Ако успеем в това и „АЗ СЪМ“ се събуди от смъртния си сън, тогава отново ще бъдем съзнателно свързани с ЕДИНСТВЕНИЯ, който нарича себе си АЗ СЪМ ОНЗИ, КОЙТО СЪМ.
Тогава и последният от трите въпроса ще бъде отговорен:
Къде отиваме? Отиваме си у дома. Завърнахме се у дома.
________________________________________________________________________________________________
[1] Гностичните Мистерии на Пистис София, глава „Сътворението на Трихадесетия еон“
[2] Изявата на Гносиса в наши дни, глава „Изливането на Светия Дух“
[3] Откровение 2:17
[4] Изход 3:14
