„Това, което ме потиска, дали е моята душа, опитваща се да се изяви, или душата на света, чукаща на сърцето ми, за да влезе?“
(Рабиндранат Тагор – Бездомни птици, стих 168)
Какво е нашето истинско призвание?
За какво използваме енергията си в този свят?
В нашето съществуване, от ранна възраст, се учим да се „борим“ за живот: да учим, работим, произвеждаме…
Научаваме, че трябва да бъдем независими, отговорни, социално ангажирани, да допринасяме за подобряването на този свят и т.н.
Всъщност, през повечето си време живеем тичащи, претоварени, стресирани. И най-големите усилия в живота ни са използвани с това да „подсигурим“ оцеляването си.
Да, оцеляването е необходимо, за да се изпълнят условията установени от света. Но само за това ли живеем? Или бихме могли да живеем различен живот?
Живот, в който свободата е абсолютна, равенството е действителност и братството винаги надделява… Живот, в който Любовта може наистина да бъде изживяна!
Тези наши стремежи не могат да бъдат изпълнени в контекста на материалния живот, нали? И ежедневието ни има малка връзка с тези стремежи.
Но, ако този проблем ни преследва, защо не използваме енергията си за да потърсим решение?
„Нормалния“ живот е пълен със задължения. Да, наистина; но същевременно и с много разсейващи неща, планове и проекти на нашата напълно индивидуализирана, егоцентрична личност. И така, ние продължаваме живота си.
Оставяме се да бъдем водени от „съдбата“ надявайки се животът да ни подсигури добри неща и че, в даден бъдещ момент, ще намерим щастието.
В този сценарий, когато възникнат неизбежните трудности в живота, за нас е обичайно да се обърнем към мистични, метафизични или религиозни решения, които обикновено се представят с думата Бог. В тези моменти, ние търсим истината или отчаяно желаем да разберем истинския смисъл на живота си.
В този смисъл представяме едно размишление от Джиду Кришнамурти:
„На въпросът дали съществува Бог, истина или действителност (наречете го както желаете) никога няма да бъде отговорено от книги или от свещеници, философи или спасители. Нищо и никой не е способен да отговори на този въпрос, единствено ти самият, и именно заради това трябва да опознаеш себе си. Само този, който напълно не осъзнава себе си е незрял. Самопознанието е първата стъпка към мъдростта (от книгата „Свобода от познатото“).
И така, къде се намираме ние?
Съществува огромен свят отвъд съществуващият в ежедневието ни. Ако копнеем за нещо отвъд този материален живот, това е, на което трябва да обърнем внимание. И ако това фундаментално желание присъства, всичко може да бъде разрешено, като направим първата и решителна стъпка!
Автентичното желание да търсим изход е това, което ни насочва по пътя.
И пътя започва със самопробуждане. Знание, до което имаме непосредствен достъп, без посредници или учители.
Нашия живот, нашата реализация, вече не зависят от външни промени, които не можем да контролираме, без значение колко упорито се опитваме. Най-същественото е да променим себе си. Това е новата действителност, която се разкрива пред нас.
Въпреки страха, грижите и тревогите, осъзнавайки какво наистина има значение, вече не сме същите, защото има нова перспектива в живота ни.
Самоосъзнаването започва със способността за самонаблюдение, да вникнем истински в това, което сме, без каквато и да е преценка. Това е нещо просто, но предизвикателно, защото живеем на „автопилот“, управлявани от силно индивидуализирано, себично съзнание. Светът е там, отвън, и ние живеем в самозащита, борейки се срещу всичко, което ни заплашва…
Самонаблюдението изисква тишина. Не просто тишината на не-говоренето, а дълбока тишина, отваряща пространство вътре в нас, в нашето съзнание.
Всички сме преживели това в определен период от живота си. Това са моменти, идващи неочаквано, които се случват, когато сме „разсеяни“, свободни от затвора на нашето индивидуализирано, ограничено съзнание.
В тези моменти ние имаме достъп до друга форма на съзнание, което също говори в нас. Универсално съзнание, което не дели, което не е ограничено от пространство, общуващо с всичко и всеки едновременно. Възприемането му е важна стъпка към свободата, към познаването на истината от първа ръка.
Започваме да се свързваме със света. Това е усещането изразено във стиховете на поета Тагор: „Душата ми ли е тази, която иска да слее с безкрая или е душата на света, искаща да влезе в сърцето ми?“.
Усещаме това с откровение, изживяваме истината. И желаем да отидем в сърцето на света… водени от разбирането произхождащо от това универсално съзнание.
Това откритие е поразително. Това е необратим път, изпълващ целия ни живот.
Голяма радост е също така да осъзнаем, че не сме сами в това пътешествие, защото търсенето на изход от страданията на човечеството е желание споделяно от всички. Тези, които се пробуждат и вървят по този път са наясно, че трябва да помогнат на своите братя и сестри, които търсят.
Започваме да живеем двойствен живот. Външно имаме нормален живот, изпълнявайки задълженията си в материалния свят; но вътрешно изразходваме времето и енергията си в разбиране на смисъла на живота, на света… в търсене на духовното.
Не е ли това нашето истинско призвание?
Източници:
Тагор, Рабиндранат, Мистична поезия (кратка лирика), преведена от Иво Сторниоло. 1-во изд. Сао Пауло: Паулус, 2003
Кришнамурти, Джиду, Освободи се от миналото си, преведена от Хуго Велосо. 1-во изд. Сао Пауло: Култрикс, 1989
