Намирането е достатъчно трудно за възрастните. Но как обсъждате това с децата? Шедьовърът Пророкът от ливанския поет, философ и артист Халил Джубран (1883-1931) беше издадена през 1923 г., преди 100 години, и се превърна в световен бестселър. Била е преведена специално за деца от Тини Фишер. [1] Книгата взима насериозно децата и ги кани да се замислят за себе си. И още повече.
Мъдрецът Алмустафа, е живял в град Орфалез дванадесет години и е напът да се завърне в своята родина със своя кораб. Но преди да си тръгне, вместо възрастните, децата стоящи на кея, искали да го попитат всякакви неща за живота:
Аз все още знам толкова малко за себе си, на какво съм способен и какво желая. Много бих искал да погледна в бъдещето…
Какво можеш да направиш за болката, която не виждаш външно?
Бих искал винаги да съм щастлив, но същевременно често се чувствам тъжен. Какво мога да направя?
Въпросите показват, че става дума за придобиване на себепознание, за откриването на външен и вътрешен живот и въпроса как да се справим с променящите се емоции.
Има желание за познание у всички живи същества. Ако се вгледате в движението на птиците и животните в гората ще забележите, че те не само търсят храна, играейки си заедно и защитавайки се от врага. Те също са заинтересовани от звук, цвят и мирис; всяко усещане действа върху тях. Може да видите как естествено копнеят да опознаят нещо. Може да разпознаете това желание у хората като любопитство. Историята показва как човечеството винаги се е стремило да разбере природните и космически явления. Колко познание е придобил сега за земята и Вселената! И ежедневно все още получаваме информация за нови космически наблюдения, нови технологии и изобретения в много области. Научихме доста за земния живот, но какво знаем за духовния живот? За тайната на живота? Има научни открития, но толкова много различни тълкувания и мнения. Въпросът още е каква е всъщност истината.
Буда пише в своето Евангелие, че в космоса няма място за истината, въпреки че е безкраен. Няма място за истината в чувствата, нито в удоволствията, нито в скърбите. Нито пък има място за истина в ума. Истината може да бъде открита само на мястото, където обитава духа на мъдростта, а това място е душата. Душата копнее да каже на сърцето ни какво е истина за нея, с каква цел тя и ние сме на земята. Тя знае тайната, за индивидуалния живот на всеки.
Затова Соломон помоли Бог за внимателно сърце, мъдрост и знание. Ето защо, Хермес Трисмегист – древният египто-гръцки мъдрец отговаря на въпроса на своята душа „какво той желае да знае?“:
Желая да бъда обучен в съществените неща, да разбера тяхната природа и да позная Бог. О, колко копнея да разбера.
И Инаят Хан казва в Гаян:
Учиш се на логическо мислене от променящия се свят. Мъдростта идва от същността на живота. Сърцето е Божията врата. Този, който хлопа е чут.
Ние не живеем в лесни времена. Не е толкова лесно да се вслушаш в сърцето, когато голяма част от вниманието ти е ежедневно обзето от външния живот и големите дигитални открития, носят несигурни последствия и известно отчуждение. Мнозина имат чувството, че губят контрола си върху действителността. Това са неспокойни времена. Повтарям думите на Хазрат Инаят Хан:
Тайната на щастието, търсено от всяка душа е в опознаването на себе си.
Разговор сърце-със-сърце, душа-с-душа може да бъде полезен.
В Пророкът Халил Джубран докосва душата със своя завоалиран език и те отвежда като читател в по-голяма, по-дълбока от всекидневната действителност. Тини Фишер се опитва да стори същото в своя превод за деца. Тя внимателно насочва разговора, мислейки по посока на душевната мъдрост на детето. Тук не става дума за натрупване на още знание в главата, а за предлагане на признаване и утвърждаване на дейността на душата. Например, когато едно момче попита:
Може ли някой да бъде добър и същевременно понякога лош?
Алмустафа отговаря утвърдително:
Да, възможно е. Това действа еднакво както при децата, така и при възрастните. Всеки човек има добри и лоши страни, но това не е най-големият проблем. Той е в осъждането на хората, спрямо един към друг.
Алмустафа е взел чайката като пример. Чайката, която не е толкова кротка като пеликана. В този случай чайката лоша ли е? Той иска да каже на децата „просто наблюдавайте“, това е, което е, не съдете.
Еленът е доста по-бърз от костенурката, но това не омаловажава качествата на костенурката.
Не-съденето е качество на душата. Тези метафори помагат действително да се издигне стойността на душата в живота. И те показват, че всичко, без значение колко е различно, може да притежава своя собствена индивидуалност. И с намигване към момчето:
Стига да не забравяш да откриваш доброто в себе си между непослушанието си.
А когато го попитаха за вярата и ходенето на църква, Алмустафа в отговор пита дали прекарвате цял ден в църква, джамия, синагога или храм? Децата представяйки себе си, отговарят не, разбира се че не.
Разговора продължава натам, че Бог не се намира само в молитвените домове.
Няма ли да бъде полезно, ако гледате на ежедневния си живот като на храм или църква?
И приключва с идеята, че божественото е във всичко и всеки.
В хората също, както и у вас. Във всяка клетка на тялото ви и във всяка част от мозъка ви.
Понякога Тини Фишер добавя изображение за да изясни нещата. Тя взаимства това от „Маснави“, известната поема от персийският философ Руми. В главата „Болка“, например, тя сравнява чувствата с гостите в гостоприемница, идващи и заминаващи си. Красива е също и картината на морето с разпенената си повърхност в прощалната реч на Алмустафа. Тя използва това изображение за да окуражи децата да не се взират само в слабостите си.
Морето не се състои само от вълни и пяна, но също и от тихите дълбини под повърхността. Същото е и с хората: слабостите ни са видими на повърхността, но ние притежаваме също така и дълбока сила вътре в нас, която не е видима отвън.
Истинският разговор не е еднопосочна улица, но винаги е взаимен. Истинският разговор е прекрасно нещо, който протича във взаимно доверие помежду си. Създава връзка, дава яснота, прозрачност и вникване в себе си, в нещо, което ви засяга. Може да бъде утешителен и отвъд думите, изпълнен с неизразим смисъл. Децата са изненадващи и очарователни. Децата са „теолози“, пише чешкият философ, педагог и теософ Ян Амос Коменски още през седемнадесети век. Тяхната душа все още не е била повлечена в тежестта на тялото. Те молят за душевна лекота у нас, възрастните хора. Годините наистина нямат значение. Не е ли детето вече скрито в старецът? Не съдържа ли все още стареца в детето? Човек, който знае, че е едновременно дух и материя, и дете и възрастен, и който изживява всички тези аспекти хармонично, намира щастие в живота. Диалога между детето и Алмустафа в Пророкът, разказан за деца, дава във всяка глава нотка мъдрост, която обогатява.
Source:
[1] Халил Джубран, Пророкът, разказан за деца [The Prophet, told for children], текст Тини Фишер, илюстрации на Pyhai, издателство Самсара, Амстердам 2022
