Фракталите са самоподобни модели, които се повтарят в почти неизчерпаема творческа динамика. Този фундаментален организиращ принцип откриваме не само на физическо ниво, но и в нашата умствена и духовна природа.
Фрактална геометрия на живо
Математиката е азбуката, която Бог е използвал, за да опише Вселената.
Галилео Галилей
Фракталите са самоподобни модели, които се повтарят в почти неизчерпаема творческа динамика както в пространството, така и в хронологията на времето. Именно тези несъзнателни модели пишат сценария на нашия живот. Математиката на фракталната геометрия показва как структурата се пренася в пространството, а събитията – във времето. Фракталната геометрия е източникът, заложен като невидима сила в развитието на природата.
Фракталните модели са инструментът, с който еволюцията създава своето безкрайно разнообразие и магическа красота. Тя използва простия принцип на постоянно пренаписване на повторенията, чиито все по-малки проявления пораждат великолепни произведения на изкуството в природата. Сложността на живота се разкрива пред нас в принципа на самоподобните, повтарящи се откровения на формите. Нека разгледаме прекрасните произведения на едно дърво: всеки клон и всяко клонче са продукт в миниатюрна форма на самоподобно повторение на проекта на гигантското дърво.
Така природата оформя своите планини, криволичещи реки, криволичещи крайбрежни линии и облачни образувания, а също така и ние се оформяме в нашата физика. Помислете за съдовите дървета в тъканите ни, за формата на алвеолите ни, за гънките на чревната лигавица и за структурата на клетките ни: тук моделите се повтарят и в най-малките пространства. Именно високата интелигентност на еволюционната динамика създава по този начин най-големите обменни повърхности в матрицата на живота, без да напуска измерението, в което тези протичащи процеси на развитие постоянно се премоделират. Това означава ефективно размножаване, без да се губи пространство.
По този начин фракталите оформят пространствата, измеренията на битието. Те са чудесна стратегия на естествения ред за създаване на повърхности по такъв начин, че обменът с околната среда да се осъществява оптимално.
Този фундаментален организационен принцип откриваме не само на физическо ниво, но и в нашата умствена и духовна природа. Универсалният живот се осъществява във всяко човешко същество. Голямото се повтаря в малкото, малкото е самоподобно на голямото. Накратко, ние живеем в холографска вселена.
Откривателят на фракталите Беноа Манделброт признава, че сложният живот и неговата мрежа от взаимоотношения не са линейни, т.е. не следват ясни, предвидими линии. Това е изразено с неговите думи: „Окото е „отлъчено“ от естествената наука, защото това, което виждаме всеки ден, не се случва в него.“
Линейността съществува само в създадения от човека „свят на машините“.
Ние, от друга страна, преживяваме сложната реалност на живота в самия си живот, в който срещаме много прекъсвания и странности и определени житейски модели, повтарящи се по самоподобен начин в скокове във времето. Имаме индивидуални житейски програми, в които се появяват събития с фрактално подобие, които често могат да се разпространяват в поколенията.
Защо някой многократно претърпява леки злополуки, докато спортува, точно като баща си, докато друг човек преминава през живота без никакви наранявания, въпреки липсата на внимание? Защо някои хора имат успешни партньорски взаимоотношения, докато други изпитват един и същ потенциал за конфликт отново и отново, въпреки смяната на партньорите, и защо склонността към самоубийство често се разпространява в три поколения?
Ако разпознаем моделите на тъкане, принципите на проектиране, лежащи в основата на всички живи същества в пространство-времето зад личните биографии на нашия живот, това означава също, че можем да сме сигурни, че сме свързани с всичко в нашата вселена.
В първичния принцип, отвъд времето и пространството, всички ние сме се появили от „едно слово“, един идентичен импулс на сътворението. Чрез света, в който всички потенциални възможности намират своята форма, видима във фракталната геометрия – себеподобни, но не еднакви – ние преживяваме в безкрайни повторения многобройните вариации на това творческо дело. Тя излъчва съблазнително очарование, но именно това очарование ни държи в капана на измеренията, в които се намираме в момента.
Ако успеем да прозрем през всички фрактални модели, които животът използва, за да ни примами към привидно все нови и нови преживявания и удоволствия, тогава получаваме дълбоко прозрение за тъкането на природните сили и започваме да разпознаваме себе си като същество, което надхвърля чисто природното. Това ни кара да осъзнаем задачата си като човешко същество в света и за света. Започваме да прозираме играта на съблазън, която ни кара да вярваме, че все новите преживявания наистина носят нещо принципно ново, и осъзнаваме безкрайното повторение на уравнението, което пише животът. В крайна сметка ясно се сблъскваме с реалността, че възприемането на други житейски модели на същото ниво никога не може да доведе до истинска и реална трансформация.
Необходим е фундаментален скок в съзнанието, за да се преодолеят ограниченията на нашето състояние на съществуване.
Полезно е да се знае, че дълбоко вкоренените конфликтни модели винаги търсят нови актуализации в различните фази на живота и че за тази цел необходимите обстоятелства се създават във фрактални условия на различни нива, психически или физически.
Ако желанието ни да разберем е частично, тогава принципът на живота се стреми да даде възможност за фазов преход чрез натиск, чрез житейски проблеми, които правят необходими повишени изисквания, които могат да доведат до нови качества. Тази значима помощ ни се предоставя чрез разочароващото преживяване на безкрайното повторение без възможност за реално разрешаване на конфликти.
Днес квантовата философия ни дава увереност, че конфликтите никога не могат да бъдат разрешени на нивото на съзнанието, на което възникват. Трябва да се постигне трансформация на съзнанието и свързаното с нея ново отношение към живота.
Настоящата ни житейска и световна ситуация е наистина потискаща и затова още повече подпомага развитието за истинска поява, разгръщане на все още неизползван потенциал. Само по този начин в нас може да се пробуди по-висока октава на съзнанието. Това е еволюционният скок в трансперсоналното, интегрално поле на съзнанието, който предстои в нашето време и в който играта на безкрайни цикли може да приключи.
Нивата на геометрия, които са ефективни в нашия свят, са детерминирани и ограничени по своята размерност. Геометрията на Евклид, ученик на Платон, остава двуизмерна. Нейното наблюдение и изчисление е свързано с линии и повърхности. „Свещената геометрия“ се отваря към триизмерността и описва символичното значение на моделите, например на Платоновите тела, които срещаме най-вече в света на минералите.
И така, фракталната геометрия е творческият архитект на нашата жива природа, който има своя еквивалент и в четвъртото измерение – измерението на времето, където преживяваме нейните модели, повтарящи се по самоподобен начин.
За да се издигнем до съвършенството на първичния отпечатък на всички геометрични форми, до чистия свят на идеите на Платон, обаче, хоризонталното движение трябва да се превърне във вертикално движение, в отваряне към трансцендентността.
Трябва да преодолеем детерминираността на всички ограничени в измеренията нива на геометрията, които оформят и живота ни, за да се издигнем към свободата и безкрайността на вездесъщото и вечно битие – крайната цел на нашата човешка същност.
В този стремеж егоистичният глад за живот на нисшата ни природа се трансформира в отдаденост на всеобхватната сила на любовта, на изначалната майка на целия съзидателен живот.
Това означава също, че се завръщаме у дома от постоянно повтарящия се огледален образ на истинското ни същество към вечния дом на „образа на Бога“, в който разнообразието на всичко, което е станало, се слива в единство. Тогава символиката на геометричните форми се разтваря и техните духовни архетипи стават ефективни.
Обхванати от кръга на вечността, ние се освобождаваме от цикъла на повторението чрез огнения триъгълник на божествената активност и издигаме трансфигуративния храм на идващия нов човек върху сигурните основи на квадрата, безсмъртния „крайъгълен камък“ в нас.
Schubert Christian: Geometrie der Seele (Геометрия на душата), Edition Gräfe und Unzer, 2023
Mandelbrot, Benoit: Die fraktale Geometrie der Natur (Фракталната геометрия на природата), Birkhäuser Verlag, 1991
Lipton, Bruce: Spontane Evolution (Спонтанна еволюция), Koha Verlag, 2008 г.
