Връщане в Част 1
Американският историк Илейн Пейджълс, известна със своите книги и лекции за гносиса, разтърси ябълковата кошничка на богословите през 1989г. със своята книга „Адам, Ева и змията“ [1]. Книгата може да се приеме за едно голямо обвинение към западния начин на мислене, вдъхновен от идеите на Августин. Тя твърди, че през първите сто години от нашата ера християните и евреите са поставяли райската история в рамките на свободната воля: човешкото същество е било отговорно за своите действия, имало е избора и отговорността да действа в доброто и злото.
Когато Константин Велики (273-337) приел християнството, всичко това се променило. Християнските епископи, които преди са били обект на преследване, изтезания и екзекуции, изведнъж получават право да събират данъци, получават подаръци от императорската каса, престиж и дори власт в двореца. В тези условия църковният отец Августин (354-430) стига до съвсем различна интерпретация на легендата за Рая. Той представя идеята, че човечеството е загубило правото си на политическа свобода чрез греха на Адам и съответно се нуждае от външна власт. Освен това заявява, че грехът на Адам не е неподчинение, което носи смърт на всички негови потомци, а че самият грях на Адам се продължава в неговите потомци. В резултат на това всеки по дефиниция е виновен от момента на своето раждане. Сексуалният живот бива особено заклеймен, публичната голота е нещо пагубно, понеже нали Адам и Ева трябва да крият голотата си. Според Пейджълс това е оказало невероятно влияние върху живота на западния човек чак до наши дни. В книгата си тя се позовава на много други възгледи за историята на Рая, като тези на древните гностици, които смятат, че буквалната интерпретация на разказа е безсмислена. Те го четат символично, като алегория. Най-радикалните сред тях обръщат цялата история и я разказват от гледна точка на змията. Те твърдят, че тя е по-мъдра от всички други животни и поради това отчаяно се опитва да убеди Адам и Ева да опитат от дървото на познанието и да се противопоставят на забраната на ревностния си родоначалник. Твърдят, че змията в действителност е проявление на Христос. Други гностици интерпретират историята като алегория на религиозните опитности, свързани с откриването на автентичния духовен Аз (Ева) и душата (Адам). Гностикът, написал „Екзегеза върху душата“ [2], разглежда Ева като отражение на отклонената душа, търсеща духовно единство. Друг гностичен автор я разглежда като божествената енергия зад цялото съществуване.
Лидери на православната църква обвиниха гностиците, че проектират върху текста собствените си странни фантазии.
Илейн Пейджълс е написала книги като „Живият Буда – Живият Христос“, „Гностичните евангелия“, „Произходът на Сатана“, „Най-странната библейска книга“ и последното ѝ произведение „Защо религия“. Тя е много търсен лектор и намира заинтересовани хора навсякъде, също и в днешните християнски църкви.
References:
[1] Илейн Пейджълс, „Адам, Ева и змията – секс и политика в ранното християнство“, Random House Usa Inc 1989
[2] Екзегеза върху душата, Библиотека на Гностичното Общество, превод на Уилям Робинсън мл.
