Какви са отношенията ни със знанието в това променящо се човечество, за което цифровите технологии заемат все по-голямо място? Какви ще бъдат новите начини на мислене по отношение на света? Какво ли ще е онова постчовешко нещо, което идва след нас? Какво ще представляват неговите нови състояния на съзнанието?
Как можем да изградим обществото на утрешния ден – общество, основано на свободен достъп до знания, споделяне, общности и съвместна еволюция? Имат ли интелигентните машини, които са на наша страна, някаква роля в това утрешно общество? Каква е тази екосистема на бъдещето, в която човешкото съзнание еволюира заедно с компютърното съзнание? И какво е мястото на собственото ни съзнание пред лицето на машините, които вече могат да изчисляват, помнят и правят заключения по-бързо и по-точно от човешките същества?
Кои са хората, които дърпат конците и извличат печалби от тези нови технологии? Кои са тези мъже и жени от Калифорния, които мечтаят да създадат нови хора, дигитално трансчовечество, да създадат фабрики на Google на Марс или да премахнат завинаги самотата и скуката, като Рийд Хейстингс например, човекът, отговарящ за платформата Нетфликс (Netflix)? Кои са тези хора, за които човешката мисъл е просто поредният алгоритъм? Дали в бъдеще трансчовечеството ще бъде, както те предричат, нечувствително към болести, вечно младо, с перфектен контрол над емоциите, настроенията и мислите си? Можем ли да говорим за манипулация на мисълта в световен мащаб? Каква философия ръководи тези учени на глобализацията?
Още от детството си много от нас прекарват по няколко часа на ден зад екрана – от началното училище до професионалните си занимания като възрастни. Това ли е истинският живот – този, който прекарваме далеч от екрана, или мониторите са необходими за днешния живот? Каква е ролята на образованието и на новите образователни системи, които вземат под внимание цифровите измерения в общество, в което използването на компютър, мобилен телефон и цифрови мрежи е станало задължително за повечето работни места?
Всъщност напредъкът в областта на изкуствения интелект, в контрола на емоциите, мислите и съзнанието, както и достъпът до знания с едно кликване на бутона крият и опасности.
Това е добре известно на проектантите на компютърни системи в Силициевата долина, които предпазват собствените си деца от влиянието на социалните мрежи и прекомерната употреба на мобилни телефони. Защо Бил Гейтс, Стив Джобс, Джеф Безос и принц Уилям са решили да съхранят собствените си деца от ползването на такива устройства?
Дали сега не сме свидетели на развитието на нов вид самота – дигиталната самота на илюзорните социални връзки и фалшивите приятели? Да имаш приятели в социалните мрежи стана толкова важно за младото поколение, че мнозина са готови да плащат за това, дори стигат до там – да наемат приятели, за да излизат с тях, каквито услуги предлага една търговска компания в Япония. Инженерите, които създават тези изкуствени човешки взаимоотношения в гигантските програми на Фейсбук, са добре запознати с механизмите, чрез които се влияе на човешкото съзнание.
Нобеловата награда за икономика за 2017 г. беше присъдена на Ричард Талер за работата му върху поведението. Този американски професор от Чикагския университет показа как човешките характеристики „влияят върху индивидуалните решения и пазарните ориентации“. В работата си той обяснява как мисленето, ориентирано към формата, опростява вземането на решения, като създава отделни „кутии“ и се фокусира върху всяко отделно решение, а не върху цялостното решение. Това са същите принципи, които се прилагат в областта на интернет и социалните мрежи. По съвсем съзнателен и научен начин вземането на решения в интернет се планира предварително от сложни алгоритми. Глобалното осъзнаване, визиите, при които съзнанието съзерцава невидимата идея зад проявените форми, систематично се отхвърлят от алгоритмите на интернет и цифровите мрежи. Тогава не е ли основателно да се говори за манипулиране на съзнанието? Не бихме ли могли да се запитаме кои са тези учени, занимаващи се с глобализацията на интернет, и какви са техните тайни проекти?
Кои са тези няколкостотин гении в Силициевата долина, които определят мисловните процеси на милиарди хора? Кои са тези няколко личности, които поддържат състоянието на зависимост на цяла една част от човечеството? Кои са тези, които отхвърлят идеята за цялото, за да съсредоточат съзнанието върху маловажната част? Някои разкаяли се гении от Google или Facebook, като Тристан Харис или бившият звезден разработчик на Facebook, Джъстин Розенщайн, надигат глас, за да обяснят тези неща. Те заемат публична позиция срещу манипулирането на мозъците въз основа на икономиката на вниманието. Те обясняват защо днешното съзнание постепенно губи способността си да се фокусира върху дадена идея. Дават интервюта, в които съветват да се изключим от цифровите мрежи, и дават методи за избягване на нарастващото влияние на виртуалните светове. Според тях става въпрос не толкова за трансформиране на човешките същества, колкото за манипулирането им в полза на малцина привилегировани. Те са разбрали, че ако инженерите от Силициевата долина бъдат оставени да правят каквото решат, трансчовечеството и висшето съзнание на утрешния ден няма да бъдат за всички, а само за някои привилегировани.
Както е казал Гьоте през XIX в., сам човек не би помогнал („сама птичка пролет не прави“). Това, което помага, е човекът, който се обединява с другите в подходящия момент. Но с технологиите на интернет и социалните мрежи не е човекът този, който се свързва с другите, нито пък човекът избира кога да влезе във връзка. Изборът се прави от мрежа с предварително изградени алгоритми, управлявани от инженери и учени. Именно тези програми предварително подготвят връзките между хората. А това води до глобална илюзия: всеки става заобиколен от кръг от хора, които „чуват“, „харесват“ и „разбират“ това, което казва или прави. Но има един специфичен нюанс, и то важен. Този кръг не е реален. Той е създаден от нищото с цел увеличаване на печалбите чрез намаляване на обхвата на вниманието на всички и стимулиране на търсенето и потреблението. Това не е истинска общност, това е кръг от илюзии и криви огледала. В центъра му истинският индивид остава все по-изолиран.
Наистина ли положението днес е толкова отчайващо? Нека се върнем няколко години назад…
Дигиталната комуникация се развива в три основни фази:
1. През 50-те до 70-те години на миналия век комуникацията се осъществяваше в режим на монолог, например чрез радио, телевизия или лекции. Говореше само един човек, а останалите слушаха. В тази фаза манипулирането на съзнанието беше по-трудно осъществимо, тъй като в даден момент говореше само един човек.
2. През 80-те години до 2000 г. комуникацията преминава към диалог и говорещият обменя информация директно със слушателите. Това е началото на използването на интернет с развитието на блоговете.
3. Но от 2001 г. насам този диалог преминава в режим на общност и споделяне. Всеки обменя информация с всички останали. Социална мрежа като Twitter е като голяма стая, в която всички говорят едновременно и колкото се може по-силно. Стана по-важно да се крещи силно, отколкото да се споделя реална информация. Това означава, че днес не фактите са важни, а мрежите. Колкото повече информация се споделя в мрежите, толкова повече тя придобива облик на достоверност. Колкото повече една публикация се препредава в социалната мрежа, толкова по-важна става тя.
Утре дигиталното човечество може да навлезе в четвърта фаза, в която истината вече няма да има значение. На Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата на Третия райх, се приписва фразата „лъжата, повторена хиляда пъти, става истина“. Действието ѝ е било толкова ефективно, че неговите методи за манипулиране на съзнанието са били възприети от онези, които искат да накарат всички да приемат неприемливото, за да подкрепят интересите на малцина. Днес тези, които програмират алгоритмите на големите цифрови мрежи, знаят, че е достатъчно да се контролира и влияе на обмена в интернет, за да се конструира една псевдо-истина.
