Първо са всичките мъки да подредиш живота си както трябва. Уви, представите за мечтаната работа, перфектния партньор и живот, изпълнен с удоволствия, са грубо връхлетени от демона на реалността. Е, добре, в такъв случай оставяш целите си за утре. Но „утре“ никога не идва, защото „днес“ стои на пътя му.
И опитваш други варианти: този начин и онзи начин, а накрая и своя собствен начин – с крачка от външния към един вътрешен живот. През целия ти живот егото ти казва: когато всички парченца от пъзела се наредят, тогава ще изпиташ мир и спокойствие. Но душата знае, че е тъкмо обратното: само когато има мир и тишина, тогава всички парченца се нареждат. Но бъди предупреден: в този същия момент пъзелът ще се разпадне! Това ли е, което искаш? Имаш ли куража за това? Вярата?
Всички около теб те съветват с различни думи, но все: бъди здраво стъпил на земята. Това обаче е най-лошият начин да се придвижваш!
Всеки ден получаваме на свое разположение 86 400 времеви единици от Банката на Живота и неупотребеното от тях ни се отнема в края на деня, защото времето не може да бъде спестявано.
Освен това има и скрита уловка: сметката ти в Банката на Живота може да бъде прекратена по всяко време. Какво ще остане тогава от недовършената Книга на собствения ти Живот? Ако не поемеш на своето пътуване, просто ще се въртиш в кръг отново и отново в първата глава, която вече знаеш отлично наизуст. И така… в случай че „утре“ не дойде, започни да вървиш по пътя на пилигрима днес. С шапка, изплетена от смелост, раница, пълна с постоянство, и пилигримски плащ, изтъкан от копнежа ти.
Всъщност аз вече не знам кой съм, нито накъде трябва да поеме пътят ми
пее минезингерът Фрийданк в неговата „Скромност“ от 13-ти век.
Да бъдеш пилигрим в този смисъл означава изгубиш себе си във вярната посока – да живееш в упованието и приемането на отворената неустановеност. А това, което ще те спъва най-много, не са препятствията, които ще срещнеш в своя вътрешен лабиринт, а по-скоро камъчето в обувката ти, наречено его.
Ти търсиш един път, пътят, за който говорят великите учители, но бързо разбираш, че съществува единствено твоят път, който сам проправяш, вървейки напред стъпка по стъпка. Разбираш, че не става дума за това да имитираш техния живот, а да търсиш сам това, което те са търсили по техните пилигримски пътища. Уви, няма добре утъпкани пътеки, въпреки че от време на време пред теб се появяват портали: Порталът на Пускането, защото някои неща са твърде тежки, за да бъдат носени; Порталът на Себепознанието, чрез който се оказваш напълно несъвършен, със задачата да не изпитваш страх или вина за това несъвършенство; Порталът на Единството, в който се усеща болезненото единство с човечеството, както и дълбоката радост от единството с Цялото.
Седем портала – седем задачи – седем освобождения – седем подаръка. Седем възходящи спирали в търсенето на пилигрима. От „Аз“ към търсач, от търсач към душа, от душа към безазово Себе.
Като по чудо търсачът, който е започнал своето търсене, не е същият, който пристига. Пътят се променя докато вървиш по него и съответно вървенето по пътя променя пилигрима. С всяка неуверена стъпка упражняваш духовните си мускули. Всеки мост над дефиле разкрива спираща дъха гледка от планината на осъществяването.
И накрая осъзнаваш, че самото пилигримство също се трансформира. След първоначалните етапи на търсене, изследване на пътя, добиване на самопознание и избор на собствена посока, следва етапът на реалното вървене в абсолютно равнодушие към всички неудобства, с които би могъл да се сблъскаш. Всяка стъпка е пускане и всяко пускане е получаване. Изгубваш своя свят и печелиш Вселената.
Забележка: Тази статия е публикувана първо в Pentagram 2017 number 1
