През Средновековието са създадени две големи произведения на изкуството, които обхващат цяла една епоха: „Божествена комедия“ на Данте и „Пърсивал“ на Волфрам фон Ешенбах.
Разликата между двете творби обаче е, че при Данте се запознаваме със статично уравновесена структура, докато в историята на Пърсивал наблюдаваме фигури и събития, които са в динамично развитие.
Въведение
Можем да разглеждаме историята на Пърсивал като едно от най-големите културни и духовни съкровища на времето. Волфрам рисува съдбата на героя Пърсивал в силни образи. От една страна, се сблъскваме по завладяващ начин с един живот, който се развива в далечното минало, а от друга страна, пред нас се отразява един свят, в който можем да разпознаем себе си.
Историята за Граала не просто описва едно приключение, а изобразява с голяма красноречивост една духовна реалност, един свят в процес на изграждане, в който и днешните хора имат своята роля. Може да се твърди, че историята на Граала все още продължава и не е достигнала своя край. Историята на Граала има растеж: нещо ново винаги расте и разцъфтява, защото задачата на човека е сам да работи върху него.
Както и Пърсивал, мнозина в наше време търсят истинската цел на живота. Затова всички търсачи, които имат тази цел, по дефиниция са „търсачи на Граала“. Дори и в наше време обаче търсачът на Граала, подобно на Пърсивал, се заблуждава, което в повечето случаи води до противоположната сила на Антиграала. Действието на противоположните сили на Граала е особено подчертано в историята на фон Ешенбах. В нея можем да прочетем, че големият противник на Пърсивал е тъмният магьосник Клингсор. Повече за тази фигура ще разберете по-късно.
Пърсивал усеща в същността си неудържим порив да търси истината и Светлината сред света на мрака и няма да спре да търси, докато не намери целта си, съдбата си. Той не може да се откаже от търсенето си, защото тогава би действал против собствената си същност, която го тласка напред. Пътят към Граала, към избавлението от мрака, е отворен за всички; единственото, което човек трябва да направи, е наистина да тръгне по този път. Когато възприемаме историята на Пърсивал по този начин, можем да говорим за пътя на посвещението, който е поставен пред нас, път на посвещението, който не е обвързан с време и място и има красноречие, което е било, е и ще бъде същото през вековете.
Точна фантазия
Когато около 1180 г. Кретиен, или Кретиен дьо Троа, изпраща в света своята история „Perceval ou le Conte du Graal“, тя попада на плодородна почва, защото след неговата история в рамките на определен период се появяват няколко истории за Граала. Това само по себе си е поразителен факт.
Всички автори, които са допринесли за разказа за Граала, са представители на това, което може да се разбира под „точна фантазия“. Терминът „точна фантазия“ идва от Гьоте. Понятието изобразява фантазията, която съдържа голяма доза истина. То е свързано с „живота на свободния дух“. Духът, който може да работи върху човека, в човека, е качество, което не идва от самия човек, а се получава от космоса. Човек има само способността да се отвори за този източник на вдъхновение.
Живият дух е вездесъщ. Когато няколко души се отворят за този жив дух в определен момент, може да се случи така, че те едновременно да изразят една и съща идея. Затова тълкувателите на Граала в никакъв случай не са били робски подражатели един на друг, а са добавяли към съществуващите истории собствените си душевни преживявания. Те се чувствали като рицари на словото и във все нови и нови варианти изковавали структура, която показва победата на духа на земята.
Тези автори били отворени към духовните сили в атмосферата и надграждали семето, посадено от Дьо Троа, което щяло да дава плодове в продължение на няколко века.
През 1190 г. се появява разказът на Робер дьо Борон за чашата на Граала. В нея се описва как Йосиф от Ариматея събира кръвта на разпнатия в чашата, която Христос използва на Господната вечеря.
Друго произведение излиза през 1270 г. Това е „Младият Титурел“ („Jüngeren Titurel“) от Албрехт фон Шарфенберг. В него се разказва за построяването на крепостта на Граала и той предоставя впечатляващи изображения на материалите, които са били използвани за нейното създаване.
Най-известният разказ за Граала е на Волфрам фон Ешенбах, който довършва работата, започната от Кретиен през XIII век. Кретиен е трябвало да се съобразява с Инквизицията, поради което историята му понякога има католически уклон. Той рисува почти съновидения, които Волфрам доразвива. Героите на фон Ешенбах са по-скоро от плът и кръв, тъй като неговият опит с Христос е бил различен: той го е усещал сякаш в плът и кости.
В продължение на няколко века през Европа преминава поток от вдъхновяващи сили, които водят средновековния човек към впечатляващи подвизи, които обаче пораждат и противодействащ импулс. Тук се има предвид необузданата страст, довела до кръстоносните походи, и фанатизмът, който искал да изкорени възникналите гностични движения. Затова с течение на времето под влияние на промененото състояние на човешката душа настъпил упадък и в историите за Граала. Образите станали нечисти и в крайна сметка историите за Граала изчезнали за дълго време.
Nomen est omen
Пърсивал – името му означава нещо като „проникни в дълбочината на долината“ – е централният герой. Той не знае собственото си име, защото майка му винаги го е наричала „добър син“. Фактът, че Пърсивал не знае собственото си име, показва, че той не е знаел за собствената си съдба. Той е син на вдовицата Херцолоида. Тя е загубила съпруга си, който е бил рицар, и сега не иска собственият ѝ син да се свързва с рицарството.
„Син на вдовица“ има окултно значение. Майката Земя, Terra Pestifera, е напуснала първоначалната бащина природа и тогава духовните водачи, които са загрижени за съдбата на човечеството и го напътстват, се наричат Синове на вдовицата, като например световния учител Мани.
Структура на историята на Граала
Историята за Граала на Волфрам е строго структурирана в шестнадесет части и изобразява в красиви образи цялата съдба на Пърсивал и на човека. Числото 16 не е случайно число. Според Рудолф Щайнер числото 16 е свързано с 16-те различни състояния на душата, които са свързани с гърлената чакра. Осем от тези душевни състояния човекът е формирал без собствена заслуга в далечното минало, когато съзнанието му все още е било притъпено. Последните осем трябва да бъдат развити от човека самостоятелно. Ето защо Буда говори за осемкратния път за постигане на определени качества в душата.
Трите етапа
Освен това историята има три етапа на развитие: Унинието на душата, Съмнението и Саелде или Блаженството. Пърсивал не е стереотипен герой, а човешко същество от плът и кръв, което също като нас прави много грешки. Първо, той несъзнателно и прибързано щурмува живота като „Червения рицар“, все още напълно реагирайки от кръвната си природа. Той винаги е виновен за това. След това е измъчван от голямо вътрешно съмнение в себе си и в Бога, за да стигне след това, след съмнението, до крайната си цел като „Белия Рицар на Граала“.
Пърсивал живее с майка си в усамотение дълбоко в гората и не знае нищо за света около себе си. Облечен е в шутовски дрехи, т.е. не в дрехите на обикновената природа, което вече показва, че той има специална съдба: в крайна сметка е призван да извърви пътя на душата. Един ден той среща в гората рицарите на крал Артур и Пърсивал е дълбоко впечатлен. Сега и той иска да стане рицар и бърза при майка си, за да поиска кон. Той се сбогува с нея, без да знае, че тя умира от скръб след неговото заминаване. По този начин той си навлича първия дълг.
Пърсивал пристига в двора на крал Артур. Той побеждава Червения рицар Итер в необмислена атака и облича доспехите му, оставяйки присъстващите рицари онемели от изумление. Всички приключения, които му предстои да преживее, представляват външното рицарство, но той е насочен към съдбата си от Сигуна, неговия вътрешен глас или съвест. Тя го разпознава като свой братовчед и му дава собствено име: Пърсивал.
Междувременно той е намерил съпругата си: Кондурамур, а това име означава: „води към любов“ (conduit à l’amour). Тя е тази, която му показва пътя към Любовта, тя представлява божествената искра в сърцето му, която все още е латентна. Малко след сватбата им Пърсивал я пита дали може да посети майка си. По пътя си към майка си (която е починала) той намира крепостта на Граала.
Пърсивал ще посети Замъка на Граала два пъти. Първия път обаче той все още не е достоен и несъзнателно участва в грааловото хранене. От него се очаква да излекува болния крал Анфортас, но той, разбира се, не успява да го направи.
Може би сте наясно, че настоящата личност-човек е призвана към определена висока цел, въпреки че целият ни живот е свързан със забравата на тази цел! Всъщност всеки ден сме поканени да участваме и в т.нар. хранене на Граала, т.е.: ежедневно, в съня си, се сблъскваме със сили, които, тъй като не го осъзнаваме, отново напускат системата ни, без да бъдат преработени.
За да можем да участваме в грааловото хранене като Пърсивал, първо трябва да се подготвим добре, т.е. да пречистим сърцата си и да отворим цялата си система за силите, които идват при нас от другата природа. Това условие е развитие, процес, който трябва да се извършва стъпка по стъпка и който е възможен само въз основа на дълбоко желание! Това е желанието действително да станем отново цялостни, да искаме да бъдем излекувани. Трябва, така да се каже, сами да създадем Граала, в собствената си система. Ако успеем да се придържаме към поставените условия, сме в състояние да издържим и да използваме силите, които тогава ни се дават чрез Христос.
Този процес е представен много подробно и с чувство за хумор в историята за Пърсивал.
Така Пърсивал среща Сигуна за втори път, след като е бил в крепостта на Граала. Когато научава, че Пърсивал не е успял да излекува крал Анфортас, тя е ядосана и го ругае недвусмислено. Когато той пристига в замъка на крал Артур, грозната Кундри само го допълва. Тя е олицетворение на собствения му астрал, който все още не е пречистен, и затова Кундри има парцалив вид, уши като на мечка и нокти като лъвски нокти!
Подобно на племенника си Гауейн, той е обзет от порой от скръб.
И двамата рицари напускат групата на крал Артур с подвити опашки и сега Пърсивал се оказва във втората фаза: Съмнение.
Пърсивал и Гауейн решават да тръгнат всеки по своя път и първият сега временно изчезва от сцената. След това проследяваме приключенията на неговия племенник Гауейн, който има специална роля в живота на Пърсивал.
Гауейн
Неговият племенник Гауейн проправя пътя и има функцията да прикрива всички грешки, които Пърсивал прави, с наметалото на любовта. Следователно Гауейн е олицетворение на сърдечната дейност, докато Пърсивал е олицетворение на дейността на главата.
Сега не чуваме нищо от Пърсивал, който е заплетен в мисленето си. По този начин Волфрам показва, че пътят, по който е поел Пърсивал като представител на мисленето, е задънена улица. По пътя на освобождението главата и сърцето трябва да работят заедно!
Гауейн преживява всякакви вълнуващи приключения с красиви девойки; чудесно откритие на Волфрам, за да изобрази дейността на сърцето!
Гауейн пристига и във вълшебния замък на тъмния магьосник Клингсор, където трябва да преживее много мъчения. Когато обаче успешно преодолява изпитанията, той става господар и владетел на замъка и е победил магьосника, който след това изчезва. С тази впечатляваща постъпка Гауейн освобождава девойките, държани в плен от Клингсор, и настъпва весела вечер.
Тревризент
Пърсивал, измъчван от скръб и срам, все още се скита из горите и без да осъзнава, се лута близо до Мон Салват, където се намира замъкът на Граала. Тук той води ожесточена битка с рицаря на Граала, който пази района от чужди нашественици. Накрая конят на Пърсивал пада и загива в дълбок пролом, рицарят на Граала изчезва оставяйки коня си, който след това Пърсивал поема. Това е важно събитие: Тук Волфрам показва, че старото вдъхновение, на което е разчитал, собственият му кон, вече го няма и че трябва да се поеме по нов път. Развива се нов вид съзнание.
Пърсивал се оставя да бъде воден от коня на Граала и по този начин намира отшелника Тревризент. Този отшелник е важен герой за Пърсивал. Тук Пърсивал намира слушател и след като разказва за собственото си положение, той е утешен и укрепен от отшелника и възвръща вярата си. Тук Пърсивал научава, че Тревризент е брат на болния крал Анфортас и че се очаква рицар, който може да го излекува. Тогава Пърсивал открива, че той е трябвало да бъде този рицар и дълбоко се срамува от провала си. Тревризент го утешава и му казва да бъде уверен в Бога и в съдбата си.
Срещата с отшелника дава съвсем различен обрат на историята и Пърсивал отново тръгва изпълнен с надежда в търсене на крепостта на Граала.
Глава, сърце и таз
Всеки, който поема по пътя на душата, трябва да вземе предвид факта, че трябва да има единство между главата, сърцето и таза.
Човекът има три степени на съзнание: има мозъчно съзнание и сърдечно съзнание, поради което можем да разделим човека на мислещи и чувстващи типове, но истинският мотив за действие произлиза от таза, където се намира подсъзнанието. В него се съхраняват всички опити, качества и таланти от предишни прераждания. То е комбинираната сила на кармата и самосъхранението. Следователно всичко това формира тазовото съзнание, което може да се нарече насочващо и принуждаващо.
Единство на главата и сърцето
Когато един ден представителите на главата и сърцето, Пърсивал и Гауейн, се срещат, се стига до ожесточена схватка, защото Пърсивал не разпознава племенника си. Той е шокиран, когато открива, че той се е сражавал със собственото му семейство, и се предлага за негов слуга. Така интелектът иска да се подчини на сърцето и тогава Гауейн му казва, че Пърсивал е победил себе си.
Това е важен факт, защото сега е постигнато сливане между главата и сърцето. Първата стъпка по пътя на душата е станала реалност с този акт.
Това обаче не е достатъчно, защото тазовото съзнание все още не е победено. За да се случи това, се стига до конфронтация между Пърсивал и неговия полубрат Фейрефис.
Фейрефис
Когато вземем предвид, че всички лица, с които Пърсивал се среща, са аспекти на собствената му личност, цялата история с Граала става много по-ясна.
Бащата на Пърсивал е имал дете от друга жена, но това не е било известно на Пърсивал.
Когато Пърсивал се запознава с полубрата си Фейрефис, той е силно впечатлен от външния му вид.
Фейрефис, като представител на тазовото съзнание, е силна личност, защото е засенчен от богатството на миналото си. В крайна сметка той е олицетворение на всички предишни прераждания. Избухва много ожесточена борба на живот и смърт. Накрая Пърсивал счупва меча си върху главата на Фейрефис – мечът, с който е убил рицаря Итер, и той е беззащитен. Решаващ момент!
Никой не може да се бори срещу подсъзнанието и сега помощта трябва да дойде отвън.
Този меч е бил символ на старата воля, която сега е пречупена.
Тогава Пърсивал прави единственото, което може да направи в този момент: съсредоточава се върху сърдечния си атом, върху съпругата си Кондурамур, или с други думи: позволява на Христовата светлина да се влее в съществото му, която премахва всякаква съпротива!
Пърсивал не може да направи нищо друго; нещо в него се е пречупило и тъй като няма празно пространство, мястото се заема от нещо ново. Христовата светлина му предлага спасение, защото без помощ човек не може да преодолее подсъзнанието.
За Фейрефис вече няма чест: той не се бие срещу невъоръжени мъже.
Двамата сядат, започват разговор и установяват, че са полубратя. Много важен момент, защото Пърсивал вече е постигнал единство между главата, сърцето и таза, между мисленето, чувствата и желанието! Той е победил себе си и сега трябва бързо да отиде в крепостта на Граала, където би могъл да излекува крал Анфортас.
По пътя срещат Кундри, която сега прилича на очарователна дама. Това отговаря на пречистения астрал на Пърсивал, чието олицетворение е Кундри. По пътя към замъка Пърсивал среща и съпругата си Кондурамур с двете ѝ деца. Цялата група се отправя към замъка на Граала.
Анфортас
В миналото крал Анфортас е следвал пътя на „Амор“, а според брат му Тревризент това не е правилният метод за намиране на достойна кралица на Граала.
Той трябваше да плати висока цена за това и получи рана на гениталиите си, която не можеше да заздравее, докато не дойде рицар, който да го излекува от това.
Когато Пърсивал се намира в замъка на Граала, той се обръща към Анфортас: „Господарю, какво те мъчи?“
Веднага кралят придобива здрав цвят на лицето си и е излекуван.
Това, разбира се, изисква обяснение.
Пърсивал е победил себе си и сега има перфектна гърлена чакра. Той е в състояние да владее дара на магическото слово, вдъхновен от силата на Граала, Светия дух. Думите на Пърсивал вече не са жестове на гърлото, а са заредени с творческа сила, която е от Христос и може да бъде лечебна за човечеството. Тогава словото наистина може да стане „живо“. По този начин Пърсивал, като представител на новия човек, може да освободи краля от неговото нещастие.
Със съюза със своя полубрат Фейрефис, Пърсивал е постигнал единство между мислене, чувства и воля и се е превърнал в майстор на камъка, чиито действия служат на Гносиса.
Тъмният магьосник Клингсор
От замъка на Граала на Мон Салват в света се изливат могъщи духовни сили. Противоположния ѝ импулс откриваме в замъка на магьосника Клингсор, господаря на царството Шастел Марвейл. Така че действието на противоположните сили на Граала е особено ясно изяснено и в историята на Граала на фон Ешенбах. Тук магьосникът Клингсор е големият противник на Пърсивал.
Всичко, което Волфрам пише за непостоянното царство на Шастел Марвейл, е пряко свързано с луциферовата природа на злото.
Персонажът на Клингсор е базиран на историческа личност: Щайнер го свързва с херцога на Капуа, също магьосник и живеещ близо до вулкана Везувий.
Фон Ешенбах ни казва, че Клингсор се съюзява с кралица Иблис, когато пристига в Сицилия. Когато съпругът ѝ научава за връзката им, Клингсор трябва да се подложи на кастрация.
В митологията на исляма Иблис е еквивалентна на фигурата на Луцифер и като луциферово същество тя със сигурност не носи спасение на Клингсор!
Клингсор първоначално се опитва да стане рицар на Граала, но старият крал Титурел вижда, че сърцето му е черно и отказва да го назначи. Клингсор е толкова разгневен от това, че в гнева си изрича следните думи:
„Ако аз не мога да служа на Граала, тогава Граалът ще трябва да служи на мен!“
След това той се превръща в зъл магьосник, който пленява 400 девойки и 4 кралици, които трябва да спрат рицарите, които търсят замъка на Граала.
Замъкът на Граала е труден, да, много труден за намиране, но магическият замък на Клингсор, замъкът на Антиграала, е построен на върха на планина и отрицателната радиация, излъчвана от него, може да се усети в непосредствена близост.
Клингсор държи всички под магията си и хората около него са принудени да изпълняват заповедите му. При него всичко е обърнато: другият е там, за да му служи, а собственият му астрал е активиран.
В магическия си замък Клингсор имал устройство за омагьосване: колона, в която можело да се видят нещата в света на разстояние до шест мили. За разлика от Храма на Граала, в който се сблъскваш със себе си, в магическия замък на Клингсор виждаме другата крайност: тук си постоянно изложен на външния свят около теб. С други думи: човек научава най-различни неща за другите неща, но забравя да изследва себе си.
Не присъства ли тази прекрасна колона и в нашите собствени пространства? Така че виждаме, че тъмната магия все още действа, а фон Ешенбах със сигурност е бил мечтател по този въпрос!
Силата на злото
Сицилия, островът, на който Клингсор притежавал своя замък, имал определени свойства, на които магьосникът можел да активира тъмните си сили.
Историята на неговия замък, Калта Белото или Калот Емболот, води началото си от времената далеч преди Христа. Строител бил Дедал от Атина, който бил гениален скулптор и архитект. На първо място съдбата му е свързана с тази на Калта Белото, тъй като той изгубил сина си Икар, който летял твърде високо с крилата си, направени от Дедал, и паднал в морето.
От VII в. Сицилия е нападната от арабите от Кайруан и група магьосници от сектата на Айсау се заселват в замъка Калта Белота.
Тази секта Айсау провеждала окултни практики с ужасяващи мъчения и упражнения на съзнанието допреди Втората световна война.
От този замък те разпространяват своята пагубна култура на Иблис, която е насочена срещу Граала. Връзката на Клингсор със същността на културата Иблис е една от най-вредните от всички земни развития. То довело до дисхармония, която и днес може да се наблюдава окултно в Сицилия и която оказва сенчестия си ефект върху съвременното общество.
Почвени условия
Почвените условия оказват огромно влияние върху хората и не е случайно, че крепостта на Антиграала е успяла да се установи в Сицилия. Тук се намира най-големият действащ вулкан в Европа: Етна. Вулканичното състояние на почвата е пряко свързано с моралния характер на човека. В края на краищата земята е жив организъм, който може да реагира на психологическите разстройства на своите обитатели. Земята има 9 слоя или пласта, всеки от които има свои собствени характеристики. Днес се знае всичко за космоса, но за земята са известни само няколко километра. Това е паралел с човека: той знае много за другите неща, но има малко или никакво самопознание!
Задачата на човека на Земята е от изключителна важност, тъй като той е централен между деветкратната ангелска йерархия и деветкратните земни пластове под него. Висшите сили действат от космоса върху земята, докато полярните сили действат нагоре от земята. Когато Земята изстинала, тези сили избягали във вътрешността на Земята, а когато Земята се втвърдила, тези сили били сякаш в плен.
От шестия слой, огнената земя, тръгват редица стълбове към различни места на земята, които образуват вулканичните кратери. Седмият земен пласт дава вярна представа за това, което се случва на земята на морално ниво. С нарастването на неморалността силите в този слой се разтварят и огнената земя се раздвижва, което води до изригване на вулкан.
Осмият пласт се нарича разбивач: всички живи организми след смъртта се размножават безкрайно тук. Този пласт също е седалище на дисхармонията и неморалността. Ако черен магьосник успее да достигне до тази област, гневът му се увеличава безкрайно.
Не е изненадващо, че Сицилия е идеално пригодена за дейността на негативните сили поради вулканизма си и миналото си, свързано с практиките на черната магия.
Освен това не е изненадващо, че там може да възникне антисоциално или антихристиянско движение като мафията.
Противоположните сили на Граала не могат да създадат нищо свое: те само имитират, преобръщайки всичко с главата надолу.
Рицарите, които биха се приближили до Граала, трябваше да осъзнаят възвишената цел на Любовта. За да се доближат до Любовта, те трябваше да практикуват 7-те рицарски добродетели, 4 низши и 3 висши състояния на душата, а именно: мярка, смелост, мъдрост и справедливост като четирите низши и вяра, надежда и любов като трите висши.
Е, в нашия свят виждаме, че тези душевни състояния често се преобръщат ежедневно: наистина, истината се е превърнала в лъжа, а лъжата – в истина!
Но рицарите на Пърсивал не се занимавали с низшето; те освобождавали красивото в себе си, в историите една красива девойка, и с това прогонвали собствените си демони.
Може би е станало ясно, че съвременният човек носи голяма отговорност към това, което се случва със света. Той трябва да реши дали да служи на Граала, или на Антиграала.
Христос вече е казал: „Който не е за мен, е против мен“. Това означава, че всеки, който не служи съзнателно на Граала, се свързва, често несъзнателно, с Антиграала и по този начин е обвързан с тъмните сили на Клингсор!!
По-добре е да вървим по стъпките на Пърсивал. Той е оставил страховете и заблудите си зад гърба си и е завършил своето търсене. Неговият кръстен път е приключил, за да се слее с центъра на Нищото, където се намира Божественото Всичко. Червеният рицар на бойния меч е отстъпил място на Белия рицар на Граала, който може ефективно да владее меча на Словото.
Пътят на Пърсивал към Граала накрая е илюстриран със стихотворение от Мани, също син на вдовица:
Вземи кръста си.
Отърси се от света.
Освободи се от връзките на кръвта.
Усмири стария човек.
Изпълни свещения път.
Дайте място на гълъба с белите крила.
Не поставяйте змия до него.
Радвай се, любима моя.
Източници:
Wolfram von Eschenbac, Parzival
Jan van Rijckenborgh, The Coming New Man, Rozekruis Pers, Haarlem 1999
Benita Kleiberg, Het Gaalmysterie van Parzival [The Grailmystery of Percival], Rozekruis Pers, Haarlem 2022
Max Heindel, Rosicrucian Cosmo-Conception, 1923
Mani, Mani’s Lichtschat [Mani’s Light Treasure], Rozekruis Pers, Haarlem 2017
