“Човек, който е разбрал Любовта, става безсмъртен. Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен. Човек, който е схванал Истината, става свободен.” Беинса Дуно
Както вълните заливат плажа, така Истината се влива във времето. След това, когато приливът се превърне в отлив, океанът оттегля вълните си в неизмеримите си дълбини. Тогава плажът остава пуст и вятърът разпръсква песъчинките. Но в зората на новия ден водите се завръщат по-мощни от всякога.
Българските земи няколко пъти са ставали свидетел как водите на вечността идват и си отиват. Тракийската цивилизация е била култура на светлината и мъдростта. В тези времена митичният певец Орфей свирел на седемструнната си лира и вибрациите на неговото Слово прониквали в царствата на природата. Той позволявал на всичките си ближни същества да споделят богатството на небесните симфонии. Същото Слово е било предадено чрез мистериите за Дионис. В статия за Древна Тракия, озаглавена „Смесителен съд, изпълнен със събития“[1], четем:
Има поразителни прилики между мита за Дионис и египетския мит за Озирис! Подобно на Озирис, Дионис е принесен в жертва; точно както тялото на Озирис е скрито в Нил, реката на живота, така Дионис е „непрестанно“ разкъсван от собствените си слуги и слънчевият му дух се разпръсва „по хълмовете, долините и планинските върхове“, така че всичко да може да се прероди.
В същата статия намираме и следното пророческо твърдение:
Тракия с основание е била наричана „земя на светлината на гърците“ [или: „земя на светлината на Духа“]. A може би този обширен регион е съхранил в етерните си сфери спомена за събитията в мистерийните школи от праисторическите времена, подобно на латентни магични сили, очакващи ново време за проявлението си.
Богомилите
Тракийската цивилизация бива погълната от Римската империя и Водите се отдръпват. Доста по-късно, по време на тъмните векове, Словото се завръща чрез гласа на богомилите. Богомилите, „приятелите на Бога“, образуват гностично братство, в което се преподава и се изживява вътрешно християнството. Те го разпространяват и предават факела на Гностичната Светлина на катарите в Южна Франция. Богомилите са също и връзката, брънката между древната мъдрост, идваща от манихеите, и новите култури. До края на XII век богомилите са унищожени и прогонени; същата тъжна съдба по-късно ще сполети и катарите. Водите отново се връщат към своя източник. Плажът отново остава пуст, а пясъкът бива затрупан от тежката карма, причинена от масовото избиване на богомилите.
И все пак „Бог не изоставя делата на Своите ръцете“ и изпраща Словото Си отново. Това е изразено през ХХ век от Петър Дънов, който става великият Беинса Дуно. Учението му се основава на трите универсални принципа: Любов, Мъдрост и Истина.
Човек, който е разбрал Любовта, става безсмъртен. Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен. Човек, който е схванал Истината, става свободен.[2]
Беинса Дуно е наричан още Учителя на Любовта:
Любовта стои над всякакви народности.
Любовта стои над всякакви религии.
Любовта сама създава религиозните.
В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите.
Искате ли обаче да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм.
Великото в света е да познаем Бога като Любов.[3]
Тройният съюз на Светлината
Любовта, идваща от душата, е съществена част от великия спасителен план за света и човечеството. Школата на Златния Розенкройц определя този могъщ спасителен план като „Тройният съюз на Светлината: Граал, Катари и Кръст с рози“. Може би това е загадъчно понятие, което няма да бъде ясно за всеки. Отнася се до факта, че за един истински освобождаващ живот следните три аспекта трябва да действат в единство:
- Любов, излъчвана от сърце, в което живее божественото;
- Познание, основано на ментален живот, обновен от Духа;
- Освобождаващи дела, произтичащи от горепосочените любов и познание.
Ако разгледаме този могъщ процес по отношение на самите себе си, говорим за обновяване и трансформация на сърцето, главата и ръцете.
Прилагайки този принцип към гностичните братства и духовните движения, виждаме, че определени групи имат един водещ аспект. Но не трябва да правим това твърде категорично и да мислим, че другите два аспекта не са представени, защото говорим за „Троен съюз“, триединство.
Наименованието „Катари“ обозначава всички групи, в които преобладава душевната любов. В тази категория спадат например богомилите. Става дума за чиста религия. „Любовта сама създава религиозните.“
Обозначението „Кръст с рози“ се отнася за всички братства и мистерийни школи, в които освобождаващото духовно познание е силно застъпено. Например помислете за херметизма, религията на разума.
Понятието „Граал“ се отнася за всички движения, в които освобождаващото действие е силно изразено. Вътрешният граал, изпълнен с любов и мъдрост, се излива, свързва се с материята, което води до освобождаващо действие. Тази група включва например вътрешната алхимия и азиатските движения като будизма. Практикуването и живеенето според духовни ценности е на преден план също и в Индия.
Голямото значение на „Тройния съюз на Светлината“ става очевидно, защото когато действието не се ръководи от любов и мъдрост, фанатизмът и аскетизмът са на прага. Триединството на Светлината търси балансирано и хармонично развитие на пълния човешки духовен потенциал, което води до мъдро, любящо, освобождаващо действие.
България
В статията “Смесителен съд, изпълнен със събития“, четем по-нататък:
В продължение на хиляди години Тракия – поради връзката, която формира между Изтока и Запада – е била важен смесителен съд на култури. Търговията, както и безброй по-големи и по-малки войни, са насърчавали междукултурните процеси, в които много нации – както и техните духовни идеологии – са се смесвали. Персийската и халдейската мъдрост, чак до будистките учения, тук са се преплели с гръцката и малоазийската мъдрост. Дори келтските друиди са достигнали тези земи и са оставили своя отпечатък, след което гърците, а след тях и римляните, са добавили Тракия към своята империя.
Тракия се е намирала приблизително там, където сега са България и Румъния. Траките на север от Дунава се наричат още даки. По тези земи се намират множество останки от тракийски гробници и храмови комплекси. Гробниците изглеждат като малки хълмове в пейзажа. Минувач, който не знае за тях, лесно може да ги сбърка с естествени могили, без да е наясно какви културни богатства крият някои от тях. Тук можете да видите едно интригуващо видео за Древна Тракия.
Славянските племена също попадат в тракийския смесителен съд и е интересно, че Беинса Дуно също говори за „Тройния съюз на Светлината“: разумът и любовта трябва да се балансират във волята. Човек, който е разбрал Истината, на основата на Любовта и Мъдростта, става свободен чрез своите освобождаващи действия.
Балканите са централна точка, врата между Изтока и Запада. Поглеждайки на запад, виждаме, че духовните течения на теософията, антропософията и Розенкройц са разкрили богатство от духовна мъдрост. Поглеждайки на изток, срещаме древна мъдрост, прилагана по много начини. Помислете за многото форми на йога в Индия и за принципа ву вей (wu-wei) на даоизма в Китай. Сега въпросът е: портата отворена ли е, или е затворена? Този въпрос се отнася както за духовния, така и за материалния живот в личен и в глобален мащаб. Отворени ли сме към Гласа на Великите Води, отворени ли сме към гласовете на нашите събратя? Разбираме ли, че можем да се учим както от Духа, така и от ближните ни? Какво означава да отворим портите на сърцето, главата и ръцете си? Това означава да обичаш, да разбираш и да протегнеш ръка, за да помогнеш. Когато направим място в себе си за божественото, тогава божественото свързва всички нас. През отворените порти ние опознаваме Бога като Любов.
Школата на Златния Розенкройц
Школата на Златния Розенкройц е инструмент на „Тройния съюз на Светлината“ и действа в света вече 100 години.
Катароза де Петри, един от гросмайсторите на Златния Розенкройц, казва следното:[4]
Всяко душевно тяло, а следователно и етерното тяло на Духовната школа, хвърля светлина навън по посока на своите магнитни полюси и като резултат привлича това, към което е насочена неговата светлинна проекция. От това можем ясно да заключим как от пещерата на рождението една светлина проблясва нагоре и как в небето на откровението една петолъчна звезда, една петорна душевно-етерна дреха, и съответно петорното етерно тяло на Духовната школа, започва да излъчва. И тогава ще бъде доказано дали в самата рождествена пещера се поражда живот и е налице активност, която търси Бащиния Божествен дом на Универсалния Живот, или древната огнена хоризонтална змия продължава да се проявява и да се самоподдържа в пещерата. Ако звездата, подобно на тази на Витлеем, свети с върха си, насочен към единия Универсален Божествен Живот, тогава Гностичните Мъдреци на Предшествениците идват от Утринната Земя на Духа, защото са видели сияещата звезда в полето на магнитното излъчване!
Всичко е свързано с Универсалния Живот, който ще се прояви в центъра на душевното тяло, в сърцето на пентаграма.
Школата на Златния Розенкройц е звено във веригата на гностичните братства. Това означава, че гностичните съкровища от миналото, изразени чрез радиационна сила, се предават на магнитното тяло на най-младото братство. Това Универсално Учение, този „Троен съюз“ на Светлината не принадлежи на никого. Единствено самият Бог може да претендира за права върху него.
„Тройният съюз на Светлината“ е великото спасително дело за света и човечеството. Дело на човешки души за човешки души, носени от Светлинната сила на Гносиса. Любовта е силата, която се проявава, за да спаси изгубеното. Познанието обяснява и осветява пътя на освобождението като една реална възможност. Действайки, аспектът на Граала, освобождаващата сила, е пряко свързана с онези, които копнеят за нея. Освобождаващите потоци на вечността, Гласът на Великите води, са свързани като конкретни етерни сили с тези, които търсят Истината. Това е работата за освобождение на душата, която се извършва в местата за конференции на Златния Розенкройц.
По същия начин, по който златните съкровища на траките бавно, но сигурно се откриват от археолозите, Златният Розенкройц има за цел да свърже духовното злато, цялото духовно наследство на всички гностици с поклонниците по пътя на освобождението. За вечното спасение на всички!
___________________________
[1] Пентаграм, 2006, брой 3
[2] Петър Дънов – мъдрият проповедник на любовта – LOGON
[3] Беинса Дуно, “Учителят говори“ (изд. Бяло братство)
[4] ‘Galaad, de Steenhoop der Getuigenis’, De Triomf van de Universele Gnosis.
