В момента, в който завършвам тази статия, е вече почти декември месец на 2021 година. Подходящ момент да отдадем почит на една велика фигура в духовната история на човечеството: Беинса Дуно. Беинса Дуно е роден под името Петър Дънов на 11 юли 1864 г. Живее и работи в България, с изключение на седемте години, прекарани в САЩ като студент. Напуска нашия свят на 27 декември 1944 г. Изминали са седемдесет и седем години оттогава.
България е страна с много стари духовни традиции[1]. Няколко гностични импулса са оставили следите си по тези земи. По време на древната Тракийска империя митичният певец и музикант Орфей е оказал силно влияние върху тракийската духовност. В образците на древното изкуство го виждаме изобразен със своята седемструнна лира, на която свири. Когато пеел и свирел на своя инструмент, той споделял богатството на небесните симфонии с всички свои събратя. Лирата със седем струни има дълбоко символично значение.
Гностичните импулси в материалния свят си имат начало и край. Но законът на Светлината казва, че там, където веднъж е проблеснала, тя ще се завърне отново! От 9-ти до 12-ти век в България възниква ново гностично движение и се разпространява по Балканския полуостров. Това е движението на богомилите. Името „богомил“ означава „обичан от или скъп на Бога“. Членовете на общността живеят според законите на вътрешното християнство, в което чистотата има важно място. Както самия Иисус Христос, хората, носещи Светлина в тъмния свят, винаги са пречка за водещите авторитети – обичани от Бог, но мразени от светските институции. Затова и богомилското движение завършва в река от кръв, когато десетки хиляди негови последователи са избити в българския регион, наречен Странджа.
Така обаче бива активиран друг космически закон: кармичният закон за причината и следствието. За избиването на чистите и невинните трябва да бъде платена висока цена. На библейски език: „ако някой убие Каин, седемкратно отмъщение ще понесе“. И съответно следват седем тъмни века за България, изпълнени с потисничество и ограничения. Въпреки че това е огромна трагедия от човешка гледна точка, строгите кармични закони имат своето благотворно въздействие. Накрая те измиват кръвта от ръцете ни; учат ни да уважаваме и обичаме всички форми на живот.
В Странджа, в село, наречено Бяла вода, има малък параклис в памет на богомилите. Този параклис е плътно заобиколен от седем дъба. Според определено ясновидско възприятие тези „седем Господни дъба“ свидетелстват за седемте богомилски водачи. Вековете променили реката от кръв в бяла вода. Защото независимо колко тъмна е нощта, винаги идва моментът, когато новата зора изгрява. Този нов и могъщ изгрев идва под формата на духовния учител, наречен Беинса Дуно: този, който носи Доброто в света.
Но има нещо повече от просто географска връзка между движението на богомилите и Беинса Дуно. Интересно е, че Катароза де Петри го нарича „водачът на богомилите“. В контекста на тази статия бих желал да се фокусирам върху духовната връзка, която съществува между всички истинни учители на човечеството и целите, които те преследват. Всички духовни учители имат за крайна цел да донесат Доброто в света и във всички човешки същества. Значението на това „Добро“ не е като стандартното значение на думата „добро“, което има за своя противоположност нещо „лошо“ или „зло“. Степента, до която тази цел може да бъде реализирана, зависи повече от учениците, отколкото от учителя.
Какво е тогава значението на това „Добро“, което трябва да бъде донесено в света? В същността си донасянето на Доброто в света не е различно от довеждането на Истината в света. От гностична гледна точка всичко, което е непроменимо и вечно, е Истината. Казвайки това, бихме могли да разберем защо Ян ван Райкенборг пише следното:
“Истината е седморно излъчване, произлизащо от абсолюта, който ще и трябва да се разкрие за напредъка на едната велика цел на сътворението и да я доведе до завършеност.”[2]
“Божественото Слънце, за което говорихме, излъчва седем вида лъчи в този изгубен и паднал свят. Тези лъчи образуват пълен спектър от червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово.”[3]
“Това излъчващо Христово поле, което се появи сред нас и не оставя сам този мрачен световен порядък, има, както е видно, голямо влияние, наистина цяла поредица от влияния.”[4]
Сега знаем нещичко за Доброто или Истината. Но как ще бъде донесено в света ни? През 1912 г. Беинса Дуно прекарва два месеца в село Арбанаси. Там пише книжка, озаглавена „Завета на цветните лъчи на Светлината“. (в интернет е достъпна чрез тази връзка: http://beinsadouno.org/wp-content/uploads/2018/05/Zavet_2011.pdf)
За да изясни на учениците си целта на този духовен инструмент, той пише:
“Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле (…) тази година. (…) Всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тези неща са Негови думи и когато започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха.”[5]
На мен ми изглежда, че това е ясен опит да се внесе Истината в този свят. „Завета на цветните лъчи на Светлината“ е помощно средство за тази цел. Той съчетава и подрежда текстове от Стария и Новия Завет според техния цвят и вибрация и ги свързва със седемте лъча на Духа. Духовните качества и добродетели са подредени по цветове: Червено – Любов, Розово – Живот, Оранжево – Святост, Жълто – Мъдрост, Зелено – Растеж, Синьо – Истина, Виолетово – Сила, Аметистово – Благодат и (диамантено) Бяло – Пълнота и Съвършенство. Беинса Дуно казва за тази книжка:
“Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. Това са стихове от Книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, нужни за духовното повдигане и усъвършенстване в Пътя Господен. „Аз съм Пътят, Истината, и Животът“ (Йоан 14:6).”
“Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и живеете под Христовия закон. Духът вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим.”
Нека във втората част на тази статия разберем дали можем да открием малко повече за тази седморна мистерия на вечния Живот.
Sources:
[1] Духовното наследство на България – YouTube
[2] „Египетският Прагносис”, част 4, глава „Истината винаги побеждава“
[3] „Идващият нов човек”, глава „Седморното въздействие на Божественото слънце“
[4] „Идващият нов човек”, глава „Христос – универсалният извор на светлината и силата“
[5] Цитатите на Беинса Дуно са взети от приложението „Методът на цветните лъчи на Светлината“ (Обяснения и насоки дадени от Учителя Беинса Дуно)
