ЕДНО
Сътворението започва с единицата, тя слага началото на света. Единицата е първият енергиен импулс, първият лъч, който пробива през праматерията, пустотата. Единицата символизира волята на Отец и съответства на първоначалния атом, първото Творческо слово, от което се развива и проявява цялото творение.
Началото се проявява като безформена искра от безвременната първична мистерия. В Зохар, книга на кабала четем:
Тя не беше бяла, нито черна, нито червена или зелена, нито пък имаше друг цвят. Едва когато зае пространство и се разшири, тя произведе цветове, и в най-вътрешната част на искрата се разкри извор, от който цветовете се изливаха върху всичко под нея.
От единицата произлизат всички числа; те се съдържат в нея; те са обхванати от нея. В китайската книга на мъдростта Дао дъ Дзин на Лао Дзъ се казва:
Едното произлиза от Дао, едното създава две, двете създават три, трите създават десетте хиляди неща.
Единицата представлява качеството на единството, неделимостта. В същото време тя съдържа прозрение. Прозрението означава да можем да възприемем единството на всички неща зад множеството в света. Разбирането на единицата и връщането към едното е най-важно и представлява първата, както и последната стъпка, която човек може да направи. Тук той може да намери своята най-висша цел и смисъла на живота си.
Единството се проявява в нашия ум по два начина: духовно и материално, както скрито, така и открито. Що се отнася до нейните размери, материята е също така неизмерима както и вселената. Тя става видима за нас само в различните си съединения и структури.
Нещо подобно може да се каже и за светлината. Ако нямаше тъмнина, светлината нямаше да бъде видима. Ако нямаше светлина, тъмнината щеше да бъде безформена и невъзможна за възприемане. Доброто също може да се преживее като добро, само ако съществува и зло.
Следователно едното съдържа в себе си два полюса и съответно – възможността за две. Само чрез полярността на двойките противоположности, става възможно изясняването на същността.
ДВЕ
В Битие четем:
И Бог отдели Светлината от тъмнината. Бог нарече Светлината ден, а тъмнината нарече нощ.
Двойката изразява появата на света в съзнанието на всеобхватното единство. Формата и начинът, по който се появява светът, са обусловени от полярност и множественост. Животът се развива между противоположностите (светлина и мрак, топло и студено, твърдо и меко, плюс и минус, северен полюс и южен полюс, любов и омраза…) и се поддържа от равновесието. В традицията на Ориента това може да се види в символа ин-ян. Въпреки че двата полюса са взаимно противоположни, те винаги са две страни на едно същество. Тяхното единство произтича от общия им произход. Следователно праимпулсът на сътворението се състои в разделяне или поляризация на едното. Фактът, че двата полюса на единството биват разделени създава напрежение, движение и като резултат – живот, защото, след разделянето си, полюсите се стремят да се съберат. Единството иска да се прояви отново. Поради двойствените форми на проявление в сътворения свят се генерират сила и движение. Мисли, същности и вибрации се движат в две посоки: или се разделят, или се движат в посока към обединение в източника. По този начин във вселената действат две прасили: от една страна – тази на поляризацията и диференциацията, а от друга – тази на обединението, което води до ново творение. Това важи както за цялата природа, така и за човешката душа.
От познатото взаимодействие между мъжката и женската полярност, можем да се научим да правим разлика между онова, което е съществено и вярно, и това, което е външно и преходно. То ни учи как да преодоляваме и да надскачаме съмнения, разногласия и отчаяние и отново да комбинираме двата полюса във висшето единство. На немски и нидерландски език можем да видим в думата съмнение (zweifel, twijfel) същия корен, както в думата две (zwei, twee), а на български подобна конотация намираме в думата раздвоение.
Вещицата от Фауст на Гьоте казва:
Едно на десет става!
И две пусни да бяга!
Щом станат три, веднага
богат си ти без мяра.
…
Гьоте, Фауст
„И две пусни да бяга“ е това, което сега бихме искали да подчертаем.
ТРИ
Напрежението между единицата и двойката, а също и напрежението в рамките на двойката между мъжкото и женското, горе и долу, добро и лошо… се разтваря в тройката. Три е принципът на движение, на динамика, на възстановяване на баланса и връзката. Това е числото на преоткриването и завръщането, на преодоляването на противоположностите.
Ето защо китайците го сравняват с Дао. Дао е както едно, така и три. Дао обхваща двата полюса, съдържа ин и ян в себе си и се съдържа в двете.
В християнската терминология Бащата и Майката (бащата-майка) създават Сина, който проявява съзнанието и светлината.
Съотнесено към нашето ежедневие, това означава, че човек може да разтвори напрежението между два полюса, само ако не си позволи да се изгуби в двойствените ограничения. Добре би било да изберем по-висока гледна точка и друго ниво на значение.
Символът на осъзнаването е равностранният триъгълник. Едната му страна е разположена срещу ъгъл, който сочи в посока на по-висока, трансцендентална цел. Равностранния триъгълник е единствената геометрична фигура, която не може да бъде преместена; не е възможно да я накараш да се търкаля. Триъгълникът символизира стабилност и сила, които не могат да бъдат постигнати в друг многоъгълник.
Тройката предизвиква раждане; развива се ново ниво на възприятие. В много религии най-висшият творец е троичен: в християнската традиция това са Отец, Син и Свети дух; в индийската традиция – Брахма, Вишну и Шива. Събуждайки се от райското, но все още безсъзнателно прасъстояние на единство, ние трябва да преминем през света на двойствеността и илюзията, за да възкръснем чрез тройката до ново и вече съзнателно единство с Духа.
Танцовата стъпка в ритъм едно-две-три, едно-две-три показва фундаменталния модел на пътя на развитие за всичко – голямо и малко, в цялото творение, включително във всичко лично и индивидуално, на всички етапи от генезиса.
Родена от единството, душата преминава през разделение, съмнение и кризи, за да постигне прозрение и растеж, като по този начин отново открие пътя към единството. След всяко постигнато единство винаги следва нова поляризация, което ни изправя пред нова задача, нов етап на съзнание, чрез поставяне на нови предизвикателства.
Този принцип гарантира, че нищо не се губи и че животът не позволява да бъде унищожен в полярността, а винаги остава на пътя към по-високо битие, което съдържа в себе си опит, любов и по-висше съзнание. Условието е да приемем и изживеем предизвикателството. В степента, в която съзнанието расте, нашата душа също расте.
Източник: Майкъл Стелцнер, Световната формула на безсмъртието, 1996
