Към част 1
Сатурн и Плутон
Кришнамурти казва: „За да разбереш какво става, когато умираме, трябва да умреш.“
Как би било възможно това, след като всяко човешко същество иска да живее, след като всичките ни сетива са насочени към живота?
Има сили, присъщи на самото ни същество, които, независимо дали го искаме или не, инициират процеси на умиране, които ни водят в тези процеси и ни придружават по целия път през тях.
Една ограничена информация относно тези сили се отразява в звездната карта на индивидуалните личности, тъй като тя представя на символичен език както личностната структура, с която разполагат през живота си, така и предизвикателствата и житейските теми, пред които ще се изправят.
Този символичен образ на пътя на живота ни разкрива две планети, отговарящи за процесите на смърт и промяна: Сатурн и Плутон.
Да започнем със Сатурн. Той е пазителят на прага, мрачният Жътвар, Вестителят на Смъртта, който държи в ръка пясъчния часовник, измерващ живота ни.
Той е този пазач на прага, който срещаме на ръба на времето, когато умираме физически.
Също така, по време на живота той е строг господар и велик учител, изправящ ни пред резултатите от нашите собствени действия, като изисква да изследваме личните си рамки и да имаме смелостта да се освободим от старите и ограничаващи структури. Следователно те ще умрат, а заедно с тях ще умре и част от нас, стара наша форма или версия.
Така, докато живеем, ние отново и отново ще преминаваме през тази порта на Сатурн, винаги изживявайки след това, че животът просто си продължава.
Плутон е различен. Той също както Сатурн е господар на смъртта. Но е от фундаментално различен тип. Той е като земетресение, инициатор на промяната, която ще разтърси човешките същества из основи.
За разлика от силите на Сатурн, които в дълги периоди оставят на нас да решим дали ще изоставим това, което пречи на растежа ни, или дали желаем и сме готови да умрем, Плутон не предлага подобни избори.
Когато той излезе на сцената, ние няма как да се противопоставим на неговата сила. Плутон ни променя из основи и изисква нашето предаване и отдаденост, безусловно „да“ пред шокиращото изживяване на променящата сила, на която той подлага съществото ни.
Ако приемем и сме готови за този процес, тогава в неговия ход ние можем да разпознаем и разберем целта, на която служи. И можем да се пробудим за нещо ново, което се появява от битието ни, нещо ново, за което сме нямали идея, че е налично или възможно.
По този начин както Сатурн, така и Плутон довеждат на преден план процеса на „ежедневно умиране“, както го нарича Апостол Павел.
Уроците на Сатурн ни учат съзнателно да пуснем всичко, да умрем за всички неща, които изживяваме като препятствия по пътя си.
И когато кажем „да“ и имаме увереност в процеса на умиране, в процеса на трансформация, за който не знаем накъде ни води, се изправяме пред уроците на Плутон.
Умрях като минерал и станах растение;
Умрях като растение и станах животно.
Умрях като животно и станах човек.
Тогава защо е страхът от изчезването чрез смърт?
Следващия път ще умра,
за да се приближа до крилата и перата на ангелите;
след това, извисявайки се по-високо от тях –
ще бъда това, което не можете да си представите.
Мевляна Джелаладдин Руми
Умиране по време на живота
Битува едно общо схващане, че живеем за определен период от време и след това настъпва смърт. Строго погледнато още със самото ни раждане започва процесът на умиране! На физическо ниво, в клетките ни, процесите на умиране и регенерация са постоянни.
В хода на живота на повечето хора психологическите фактори играят все по-определяща роля. Безброй разочарования, загуби и емоционални наранявания оставят дълбоки следи в нашата психика; те могат да ни накарат да станем втвърдени и сковани вътрешно, така че често да се противопоставяме на закъснели промени или жизненоважни целебни процеси на промяна. Привързаностите и маниите, придържането към материални притежания, към взаимоотношения, към навици, към модели на мислене и поведение могат да доведат преди физическата смърт до вътрешна парализа, до болест на душевно ниво.
От опита на терапевтите ни е известно, че тежко травмираните хора не са в състояние да участват в живота, че се чувстват мъртви отвътре. Но и други хора, които са по-малко засегнати от съдбата, често с течение на времето изгубват динамичната си сила, жаждата си за живот, стремежа си към промяна и новости. Може би някои от нас дори вярват, че по този начин изграждаме безопасна крепост срещу преходността на човешкия живот, срещу смъртта.
Но напротив, ако се отворим за факта на нашата смъртност и приемем благотворността в собствения процес на умиране, тогава ние изпитваме и тяхната невероятна променяща сила. Влизаме в едно ново пространство. Ставаме обновени човешки същества. Предполагам, че това е имал предвид Кришнамурти с израза „Свободата от познатото е смърт и тогава вие живеете.“
Разполагаме и с един популярен цитат от Апостол Павел: „Аз умирам ежедневно“. Непознатото идва при нас, когато го поканим в живота си. Тогава водата на живота се излива върху нас. Пречиства ни, лекува ни и напълно ни променя.
(продължава в част 3)