Числото седем играе особена роля вероятно във всички култури. В Риг Веда, най-старото хиндуистко писание, се казва: „Седемте мъдреци образуват седем пътя. По един от тях може да дойде изоставеният смъртен.“ „Седемте мъдреци“ представляват седем космически лъча, които свързват човека с божественото.[1] Числото седем играе особена роля вероятно във всички култури. В Риг Веда, най-старото хиндуистко писание, се казва: „Седемте мъдреци образуват седем пътя. По един от тях може да дойде изоставеният смъртен.“ „Седемте мъдреци“ представляват седем космически лъча, които свързват човека с божественото[1]. В Битие се разказва за седем дни на сътворението, пророк Исая назовава седем Божии духа (Ис. 11:2), а Павел изброява седем дара на благодатта (Рим. 12:6-8). В книгата Откровение се говори за „седем духа […] пред престола Му“ (Откр. 1:4), а във видение Йоан преживява космическия Христос, стоящ сред „седем златни светилника“ и със „седем звезди в десницата Си“ (Откр. 1:12-16).
Всички знаем за „седмото небе“, на което се чувстваме издигнати в специални моменти от живота и което е във възможно най-силен контраст с „нормалния“ живот. Павел пише, че веднъж е бил взет на третото небе (2 Кор. 12:2).
Познанието за седемте лъча е древно. Те се прекланят пред нас и ние можем да се оставим да бъдем завладени от тях. Тогава се образува седемкратен път от стъпала нагоре, по който душата се преобразява (трансформира). Лъчите, научаваме ние, присъстват в цялата вселена, проникват във всички тела от материалната и ефирната природа и създават поток, започващ от Неизразимото, през слънцата и планетите до човека и по-нататък в царствата на природата до вкамененото. Те са творчески активните „ръце“ на първопричината.
AАлис А. Бейли написва „Трактат за седемте лъча“ в няколко тома[2], от който бихме искали да представим някои основни идеи. Навлизането в дълбочина на темата може да събуди чувствителността за духовната божествена основа на нашия свят. Лъчите могат да създадат резонанс в нас, защото имаме дълбоко съответствие с тях, но до голяма степен във все още неразвит потенциал.
Тези лъчи навлизат в нашата слънчева система от Духовното слънце (Вулкан). В своето взаимодействие те пораждат Словото, откровението на божествената енергия. Всеки от лъчите съдържа в себе си всички останали и ги умножава по свой собствен начин, така че общо се говори за 49 степени на вибрация.
Лъчите действат като процес на дишане. Поотделно те увеличават интензивността си за няколко века, за да отслабнат отново и да избледнеят на заден план за по-дълъг период от време.
Първият лъч
Първият лъч работи изцяло на заден план, в неосезаемата среда. Той се нарича „Воля и сила“ и е „Отварянето на вратата“ за обновяване на живота. Чрез него човешкото същество влиза в контакт с космическата божествена воля и може да достигне до изявлението от вътрешното познание: „Да бъде Твоята воля“.
Този лъч е силата, която инициира всички развития и откровения. Той подготвя нова душевна основа в човека, който се отваря за божественото, което води до задълбочаване на процесите на познание. Това включва преживяване на степента, в която несъзнаваното действа като пречка за ориентацията на новата душа. Думите на Христос: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32) съдържа основната божествена магия на този лъч.
Седморният характер се разгръща в индивида въз основа на неговото търсене на истината. Но лъчите действат и колективно. Те влияят върху пътя на човечеството, инициират и завършват културното развитие.
Вторият лъч
Вторият лъч обединява два фундаментални принципа и енергии на произхода: Мъдростта и Любовта. Според Алис Бейли това е лъчът, който оказва върховно влияние върху нашата Слънчева система. Той генерира основното качество на слънчевия Логос, духовния аспект на Слънцето. Качествата Любов и Мъдрост са толкова тясно преплетени в него, че могат да се разглеждат като единно качество. Ефективността на всички останали лъчи се събира в този лъч; те намират своята завършеност в него. Тогава ние живеем в „слънчевата епоха на втория лъч“.
Любовта и Мъдростта формират духовната основа на пътя. Те осъществяват единството на сърцето и главата, дават възможност за духовно възприятие и нова интуитивна способност. Фактът, че целият живот е заложен в този лъч, става ясен от думите на Шри Кришна: „По какъвто и път да пътуват хората, това е моят път; няма значение къде отиват, всеки път води към МЕН“.[3]
Третият лъч
Третият лъч се нарича „Създател на връзката“. Прозрението и интелигентността трябва да бъдат предадени, за да може човекът да осъществи божествения план, залегнал в основата на неговото съществуване. Това е лъчът на адаптивността, който прави възможно приемането на конкретните обстоятелства на живота и намирането на собствен път на самоинициатива сред тях. Духовното същество желае да бъде отразено и реализирано в материалната сфера на живота. Това се случва във висшето мислене на пробудената душа. „Преоткритият син“, „преоткритата дъщеря“ прави възможно Бог да мисли в него/нея. Така се появяват впечатленията от вездесъщността.
Буда казва в последната си проповед: „Бъди светило за себе си. Дръж се за истината в собствената си светлина. Не търси убежище в никого, освен в себе си.“ [4]
Първите три лъча формират вибрационната основа на новораждането и чрез тях човек може да се „изгради“ наново по отношение на душата.
Четвъртият лъч
Четвъртият лъч се нарича „Творческа хармония“ или просто „Хармония“. Това не означава хармонията, към която се стремим в ежедневното си съществуване с всичките му радости и скърби. Целта на четвъртия лъч е по-скоро да обедини душата с формата, със земната личност. Когато първите три лъча получат достъп, в нас действат нови душевни сили. Това са космически сили, които желаят да се превърнат в нашата нова душа. От нас зависи в сътрудничество с тях да създадем условия, за да могат те да се закрепят в земния живот.
Това може да доведе до големи вътрешни напрежения. Защото в безбройните си прераждания нашата жизнена система е позволила в нея да се развият качества, внушения и много други, които сега трябва да бъдат трансформирани. Чрез своята астрална огнена сила четвъртият лъч води към процес на пречистване, към ежедневна практика на самопречистване, към съзнателно „умиране и ставане“. Трябва да се даде място на новото, на силите на вечността.
Петият лъч
Петият лъч е личностният лъч на човешкото същество. Той поражда неговата материална форма и индивидуалното му съзнание. Този лъч, както ни е казано, предизвиква способността да се мисли, да се разсъждава, да се изследва, да се разпознава, да се решава. Той дава възможност за самоосъзнаване и е наричан още „Разкриващият истината“. Онези, които се подчиняват на въздействието на седемте лъча, са изправени пред задачата да приведат мисленето и съзнанието си в съответствие с висшия триъгълник на първите три лъча, за да разпознаят божествените намерения, които действат в еволюцията.
Чрез петия лъч възниква умственото развитие на човека. Самото призвание на мисълта е да се вслушва в това, което желае да се разкрие като сили и енергии от Всеобщото Откровение. Връзката с петия лъч неутрализира несъзнателното и манипулираното мислене. Под негово влияние съзнанието се насочва към божественото, то се отваря към мисловния свят на Бога, за да го разгадае.
За да успее това, е необходимо тясно взаимодействие между четвъртия и шестия лъч.
Шестият лъч
Шестият лъч е лъчът на Предаността. Изискването на четвъртия лъч за преминаване от конфликт към хармония може да се увенчае с успех само чрез непоколебима отдаденост. От всички лъчи шестият лъч е бил най-ефективен в атмосферно отношение през последните векове. Може да се каже, че цялото човечество е било или все още е обхванато от него. Предаността към целите, независимо от техния вид, е била и е присъща на човека.
Идеализмът също върви ръка за ръка с това. Предаността и идеализмът са оставили своя отпечатък върху човешката цивилизация до най-малките ѝ нюанси. Всички народи, всички групи са се характеризирали и продължават да се характеризират с определени повече или по-малко култивирани идеали.
Този лъч може да доведе и до религиозен фанатизъм, а също и до състояние на съзнание, което е изцяло насочено към живота в материята и все повече се отдалечава от божественото, както можем да наблюдаваме днес. При всичко това шестият лъч движи развитието напред и води до необходимите преживявания. В много отношения той предизвиква по-големи или по-малки драматични провали. Последвалите размисъл, разочарование и вътрешно съзряване могат да създадат пространство в себе си и да позволят на впечатленията от освобождаващия път да проличат.
Тогава се разгръща същинската цел на шестия лъч, който желае да преведе духовния стремеж през всички съпротиви към успеха. Като свързва съзнателно обикновените („хоризонтални“) вибрации на съществуването с духовните („вертикални“) вибрации на Духа, пробудената душа издига енергиен кръст. На него човек може да пожертва нормалния си стремеж, който е насочен към издигане на егото. Той вече не проектира идеалите, възгледите и идеите си навън, не причинява повече страдание, болка или трудности на другите, а прилага божествените духовни вибрации и изисквания към себе си.
По този начин става възможно Духът да действа в този свят чрез отделни хора и групи. Шестият лъч подтиква човека в непоколебима отдаденост да даде предимство на развитието на душата пред личните чувствителности (уязвимости) и проблеми.
Христос изразява това с думите: Който изгуби живота си заради Мене, ще го намери (Мат. 16, 25).
В книгата „Алхимичната сватба на Християн Розенкройц“ е описано как Християн Розенкройц е бил изтеглен от земята с шестото въже.[5]
Седмият лъч
Седмият лъч води до пълното обновление на естественото същество, трансфигурацията, както се нарича на езика на розенкройцерите. Ако чрез шестия лъч Духът е бил преживяван преди всичко в неговата вездесъщност, чрез седмия лъч той се проявява като Светия Дух. Този лъч е лъчът на Завършването.
Проникването на неговата светлина, която завладява преди всичко подсъзнанието, поражда интензивна сила, която вибрира в цялата микрокосмическа система. Човекът се обновява напълно, той осъществява прераждането „от Вода и Дух“.
Силата на Духа сега също действа „отдолу“ и изпълва съзнанието на устремения човек. Все повече и повече съдържание на подсъзнанието се включва в процеса на трансформация. „Оловото се превръща в злато“, казват алхимиците. Личността вече живее от внушенията на космическото съзнание, които са ѝ присъщи; тя все още е „в света“, но вече не е „от света“ в душевния смисъл на думата. Оформена е непрекъсната връзка от божественото към природното, в човека е установен нов вътрешен ред. Сега той наистина може да работи за благото на всички.
В него се реализира херметичната аксиома „Както горе, така и долу“.
В наши дни седмият лъч засилва своето въздействие. Той постига това, към което се е стремял в отдаденост. Нарастващата му сила ускорява всички събития, така че резултатите от тях да излязат наяве. Те могат да са горчиви или радостни.
[1] Geoffrey A. Barborka, The Divine Plan, A Commentary to „The Secret Doctrine“ by H.P. Blavatsky, Chapter 6, first part
[2] Alice A. Bailey, A Treatise on the Seven Rays
[3] https://www.lucistrust.org/de/arcane_school/talks_and_articles/the_science_the_seven_rays
[4] https://www.lucistrust.org/de/arcane_school/talks_and_articles/the_science_the_seven_rays
[5] In: Jan van Rijckenborgh, Алхимичната сватба на Християн Розенкройц
