Многоизмерността на човешкото същество
Има първоначално познание, Sophia Perennis, което е отразено в почти всички културни традиции – можем да го намерим ако погледнем във Ведите, херметичната философия, суфизма, теософията, антропософията и езотеричното християнство, към което принадлежи също и Розенкройц. Част от това първоначално познание е прозрението, че човешкото същество представлява седморен микрокосмос, който е съставен от безсмъртна и смъртна част.
Нека да погледнем по-отблизо това седморно чудо на съществуването ни:
Човекът има една истинска същност – ядрото на безсмъртната му индивидуалност. Най-съкровеното му същество е:
(7) вечният, нематериален духовен елемент (Атман), който е обгърнат от
(6) вечната душа (Буди) и
(5) висшия разум (висшият Манас)
Тази троица очаква да се развие в земния човек. Той може да създаде възможностите, за да се случи това.
Земната му личност се състои от:
(4) земния интелект (низшия Манас) – менталното тяло
(3) емоционалния аспект – астралното тяло
(2) жизнеността му – етерното тяло и
(1) физическото тяло.
Ясно е, че безсмъртната микрокосмична структура със своето духовно и душевно ядро е тази част, която се потапя в материалния свят по време на инкарнация и там се свързва със смъртна земна личност, за да може да притежава физическа форма като начин да изяви себе си в материалния свят.
За смисъла на човешкия живот
Истинската ни същност лежи спяща в нашето същество като посято семе. Тя чака нашето лично земно съзнание да долови това семенце и да подкрепи неговото разгръщане до съвършено духовно-душевно човешко същество. Нашият копнеж за съвършенство, справедливост, мир и всеобхватна любов е присъщ за безсмъртната истинска същност. Той е „двигателят“, който ни кара да търсим, докато не намерим вътрешния източник и не осъзнаем, че като земни, съзнателни хора, трябва да станем служители на висшата си същност, така че тя да стане активна. В истинската ни същност, която е неразривно свързана с божествения източник, се намира цялата мъдрост и цялата съзидателна сила, които са необходими за осъществяването на духовното пробуждане в природното същество, така че да станем жив инструмент на непреходните духовни сили и да поддържаме изявата на природната и духовната еволюция в съответствие с божествената воля.
Най-висшият смисъл на съществуването ни се състои в поддържането на всеобхватно космично съзнание, проектирано надолу и до материалния аспект.
За да може да се случи това, земното ни мислене, его-логиката на днешните хора, трябва да бъде трансформирано във висш разум, притежаващ мъдрост и любов. Способността ни за по-висше мислене е вече активна в пространство на съзнанието, което е отвъд личността, и може да бъде изявена в материалния свят с помощта на доброволното служене от страна на личността.
Когато умираме, истинската ни същност първо се отделя от физическото тяло и отвежда фините тела в сферите отвъд. Там есенцията на изживения живот се интегрира в структурата на есенцията на безбройните прераждания на микрокосмоса. Те формират семето за зачеването на подходяща нова инкарнация в материята.
Законът на кармата дава възможност на всеки индивид да преживее последиците от всичките си минали действия и грешки, които не отговарят на божествения закон, в следващото си прераждане. Затова им се дава възможността доброволно да се издигнат над тези последици и така да ги трансформират в мъдрост.
Колелото на прераждането се върти в подкрепа на истинската ни същност, докато не разпознаем действителната си дестинация и не позволим осъществяването ѝ. Идващият нов човек е осъщественият образ на духовно-душевния човек, чиято изява във формата ще бъде неуязвима и повече няма да бъде подчинена на смъртта. Той наистина ще стане дете на Бог, което е призовано да съдейства за изявата на Цялото.
Когато станем осъзнати за това прекрасно развитие, което е естествено за нас и към което сме призовани, тогава ние, в тишина, ще се обърнем навътре към божественото душевно ядро, което лежи в сърцето ни, и тогава ще намерим правилното решение, което отговаря на висшата съзидателна воля, във всеки момент от живота ни.
Когато придобием вътрешната си независимост, чиято единствена връзка е с нашата духовно-душевна същност, ще знаем във всеки момент как да постъпим, за да останем в съгласие с вътрешния си закон.
Като финално размишление относно мистерията на живота и смъртта бих искал да посоча стих от Херман Хесе със заглавието „Животът, който сам избрах“. В този стих той твърди, че преди да дойде в този земен живот, му е било показано как би го изживял, с всичките му мъки, скръб, радости, светлина.
„Бяха ми показани доброто и злото,
бяха ми показани безбройните ми грешки…“ и тогава
„Чух зададен към мен въпрос
дали бих имал смелостта да го изживея.“ И стихът продължава:
„Тъкмо това е животът, който ще живея!“
дадох отговор с решителен глас.“
