Нощта има хиляди очи, а денят само едно.
Нощта има хиляди очи,
а денят само едно;
и все пак светлината на сияйния свят угасва,
с слънце умиращо.
Умът има хиляди очи,
а сърцето само едно:
и все пак светлината на целия живот угасва,
когато с любовта е приключено.[1]
(Francis William Bourdillon)
Това е история за любовта.
Това е история за светлината и тъмнината.
Това е поема за многообразието и единството.
Не е дълго стихотворение – само осем реда, разделени на две строфи. И все пак е една много мощна и балансирана метафора.
Всички сме в търсене на любовта. Местонахождението и съществуването ѝ са все още мистерия за нас. Малкият принц казва за своята любима роза:
Но бях твърде малък, за да знам как да я обичам…
Връзката с неопределеността
В началото на 20 век учените установиха, че принципът на неопределеността на Хайзенберг е фундаментално свойство на нашия свят. Това означава, че наблюдателят влияе на наблюдаваното. Духовно ориентираните хора биха казали, че реалността, която възприемаме, зависи от нашето съзнание.
Слънцето е източник на живот за природнородения човек – този, живеещ в пространството и времето. Със своята светлина, топлина и поддържаща жизнена сила слънцето е красив символ на любовта. Във времево-пространствения порядък слънцето е извън нас. Поради орбитите и въртенето на небесните тела всичко е винаги в движение. Слънцето изчезва от зрителното ни поле в даден момент, за да се върне по-късно. Когато слънчевата светлина изчезне от нашето съзнание, хилядите очи на нощта се отварят.
Звездите блещукат магично на небесния свод. Нощта е ясна, но студена: любовта липсва. Гледаме в миналото. Съзвездията ни показват образ от изминали времена, защото светлината трябва да измине път до нас. Силите на нашето подсъзнание, които ни въздействат в мрака на нощта. При изгрева на слънцето любовта се завръща – ражда се нов ден. И все пак по залез слънце любовта отново ще се изплъзне между пръстите ни.
Вечна любов
Тогава не съществува ли такова нещо като вечна любов? Планетите, а следователно и ние, обикаляме около слънцето в широки орбити. Гледаме с надежда към центъра, към слънцето и жадуваме за светлина, топлина и любов. Между нас и обекта на нашия копнеж съществува връзка, времево-пространствена неопределеност. Заедно с нашата планетата обръщаме гръб на слънцето и пада мрак.
Би било различно, ако бяхме не във външната орбита, а в центъра. Ако съвпадаме със слънцето. Умът има хиляди очи – външната орбита, а сърцето само едно – центърът.
Първата любов
Човекът е една мистерия, микрокосмос, вселена в миниатюра. В центъра на нашето същество ние също притежаваме слънце, което е от духовна природа. Ние не познаваме този изначален духовен принцип, нито го осъзнаваме. Библията казва:
Но имам това против теб, че си оставил първата си любов.[2]
Търсим любов във външния пръстен, намираме я и я губим отново, докато всъщност сме забравили истинската си любов, първата си любов.
Има хора, които, водени от болката и скръбта на безкрайните кръговрати на живота, копнеят да се върнат към първата си любов. Това се оказва далеч не проста задача. Въпреки че истинската ни любов непрекъснато ни зове, ние не чуваме нейния глас. Най-малкото не можем да разберем и правилно да обработим импулса, който ни докосва. Бленуваме в света в търсене на любов. Може би трагично, но неизбежно, защото все още липсва подходящото тяло, което да чуе зовящия глас. Духовното слънце се нуждае от правилното средство, за да се разкрие по чист начин в личността. Това свързващо тяло се нарича душа. Това е носителят на образа, който „стои по средата“, който има връзка както с Духа, така и с тялото. Виждаме пред себе си съвършения човек: триединство от Дух, душа и тяло. Това е човекът, който е намерил първата си любов.
Душата
От философска гледна точка концепцията за триединството не е сложна. Практиката предоставя по-големи предизвикателства. Защо толкова малко хора намират първата си любов, когато всички я търсим? Проблемът е в душата. Душата трябва да се отдаде на процес на обновяване, пречистване и трансформация. Казано с мистични понятия, това се нарича новораждане на душата. Старото отстъпва място на новото. Новата душа, фундаментално и структурно различна от старата, ще се облече в огнена дреха. Духовното слънце може да бъде приближено и разбрано само с това огнено тяло. Става въпрос за трансформация на нашето съзнание, следователно и за навлизане в друга реалност.
Природнородената душа, живееща в познатите ни три измерения, търси любовта извън себе си, в пространството и времето. Но нощта има хиляди очи, които се въртят около нас. Виждаме образа на отделеността и дисхармонията. Нощта е студена. Необикновеното във вселената е, че тя винаги отразява самите нас. Съзнанието ни определя нашата реалност. Ако сме вътрешно разбити, не образуваме единство между Дух, душа и тяло, тогава ние също преживяваме вселената като фрагментирана: хилядите очи на нощта се взират в нас.
Как да преодолеем разделението?
Как да преоткрием първата си любов?
Как да сложим край на принципа на неопределеността на време-пространствения порядък?
Златният ключ
В обикновения живот хората казват, че за да бъде една връзка успешна, любовта трябва да струи и от двете страни, което е разбираемо. Това е и основата на принципа на неопределеността, тъй като има зависимост между страните. Влюбените се въртят един около друг в по-близка или по-широка орбита, поглъщайки енергията на другия. Съществува връзка между тях.
Земната любов е чудно нещо, но има и друга страна: тя причинява също и много страдания и скръб. Рано или късно едната от страните е изхвърлена от орбитата ѝ. Чрез болест или смърт, чрез привличането на друга страна или чрез избледняване на любовта, външното ни слънце помръква.
Любовта, в духовния смисъл на думата, насочва към нещо друго.
Иисус Христос каза:
Обичайте враговете си; правете добро на онези, които ви мразят.[3]
Тук имаме едностранна връзка: на любов, която никога не изоставя, на слънце, което никога не залязва. Това е любов, която може да се излъчи само от новородената душа.
В публикация издадена по повод честването на 100-годишнината на Златния Розенкройц, Ян ван Рийкенборг пише за първия златен ключ, този на състраданието и любовта:
И ако някой мисли, че няма да стигне далеч с този ключ, или го смята за напълно безполезен в нашия световен порядък, тогава ние казваме: този златен ключ е едно от най-мощните оръжия, които човек някога ще може да притежава.
Тогава любовта оръжие ли е?
Първо, в смисъл че прави излъчвателя на тази любов неуязвим. Бог е любов, следователно Бог е неуязвим. Божията любов не знае повече или по-малко и не иска нищо в замяна. Второ, любовта има способността да затвори хилядите очи на нощта. Това означава, че любовта може да покрие нашето астрално аз и ауричния небосвод, да го освети, да го трансформира. Студените очи на нощта са погълнати от златните лъчи на вътрешното слънце. Астралното Аз е като огледало, което се е разпаднало на парчета. Резултатът е неразбирателство, раздор и студенина: хаотичните лъчи не могат да се обединят. Любовта притежава способността да лекува астралния Аз, да го трансформира. Когато вътрешното слънце на духовната любов изгрее, нашият небосвод отразява златистата му светлина. Тогава се раждат хилядите очи на един нов ден. Те са хармоничните отражения на вътрешното духовно слънце. Ражда се едно ново небе, огледалото отново е цяло.
За да стане човешката душа безсмъртна и неуязвима, тя ще трябва да стане едно с централното микрокосмично духовно слънце, с първата си любов. Този централен духовен принцип е и силата, която храни вселената.
Бог е кръг, чийто център е навсякъде и чиято периферия е никъде.[4]
Тогава има ли също зависимост, в смисъл на това, че душата е зависима от духа? Да, но зависимостта е оставена единствено в ръцете на душата. Душата може да се обърне към духовното слънце, или да не го направи. Божията любов никога няма да намалее, не знае нито начало, нито край, не поставя условия и изисквания. Душата, нашето съзнание, е свободна да избира: хилядите очи на нощта или централното духовно сърце, което е любовта.
________________________
[1] The Night Has A Thousand Eyes by Francis William Bourdillon – Famous poems, famous poets. – All Poetry
[2] Откровение 2:4
[3] Матей 5:44
[4] Емпедокъл
