След преживяване, близко до смъртта, много хора казват, че са станали чужди на себе си в живота си. И това отново е сравнимо с Платоновата алегория за пещерата.
Ако чрез преживяването близка до смъртта сте осъзнали, че се намирате, така да се каже, в пещера и че вашият дом всъщност е някъде съвсем другаде, а именно извън пещерата, тогава трябва да се сприятелите с тази пещера отначало. Ще можете да кажете „да“ на света по различен начин от преди.
Гюнтер Фридрих (LOGON) интервюира проф. д-р Ено Едзард Попкес (Университет Кил, Германия)
Г.Ф. Г-н Попкес, радвам се, че имам възможността да Ви интервюирам. Вие сте професор по история и археология на ранното християнство и неговата среда, а също така провеждате изследвания в областта на смъртта и умирането. Редица Ваши публикации са посветени на платонизма, Евангелието от Тома и преживяванията, близки до смъртта. Какво Ви подтикна да изследвате това триединство?
Е.Е.П. Ще започна с биографични данни. Първата тема, която ме развълнува много силно в младостта ми, беше темата за преживяванията, близки до смъртта. Бях на около 13-14 години и случайно попаднах на книгата на Реймънд Муди в една християнска книжарница, веднага се ентусиазирах от нея и попитах приятелите си какво мислят за нея. Те казаха: „Всичко това са халюцинации, не може да е истина. А и не е в съгласие с Библията“.
Това ме подтикна дотолкова, че още в началото реших да уча философия и теология с надеждата да опозная по-добре темата. Но от това не излезе нищо. Тогава започнах да се интересувам от области, които бяха близки до нея. В ранното християнство има много явления, които са сравними с преживяванията, близки до смъртта. Подходих към темата, така да се каже, индиректно. Днес мога да кажа, че темите за преживяванията, близки до смъртта, платонизма и ранното християнство се съчетават чудесно и откриват възможност за обсъждане на това, което се е случило в историята на ранното християнство по онова време.
Г.Ф. Какво значение има това за нашето време?
Е.Е.П. Предстои ни една голяма годишнина – двехилядната годишнина от служението на Исус. Много интерпретации на фигурата и посланието на Исус, които са били в обръщение по онова време, са били осъдени и потиснати, включително и Евангелието от Тома. Като историк виждам като своя задача да вкарам тези свидетелства и откритията, направени междувременно, в историята на ранното християнство. Според мен за богословието и Църквата може да бъде само ценно да се чуят тези гласове, които са били потискани по онова време. В края на краищата живеем в епохата на просвещението, което означава, че трябва сами да решаваме кое е правдоподобно и убедително. Можем да се вгледаме в това: Изгубено ли е нещо ценно, което трябва да обсъждаме днес? И аз казвам съвсем ясно: Да. Изгубени са ценни гласове.
Г.Ф. Какво намирате за най-вълнуващо в Евангелието от Тома?
Е.Е.П. Най-вълнуващото нещо е контрастът между това, с което се занимавах в докторската си дисертация, и постдокторската ми дисертация. Докторската ми дисертация беше посветена на Йоановите писания и по-специално на Евангелието от Йоан, а постдокторската ми дисертация – на Евангелието от Тома.
И двете произведения са свързани с идеята, че Исус казва: Аз съм светлината. Това слово на Исус съществува в два варианта – в Йоан и в Тома. Основната разлика между двете съчинения е в последствията. В Евангелието на Йоан се казва: Исус е въплъщение на Бога, но само Той. В Евангелието на Тома се казва: Исус е въплъщение на Бога, но всички трябва да достигнат до въплъщението на Бога. Това е основната разлика между противоположните тълкувания на фигурата и посланието на Исус. Моите колеги, които се занимават с това, а и аз самият сме убедени, че Евангелието от Тома и Евангелието от Йоан не са свързани помежду си случайно, а са възникнали в някаква връзка помежду си. Дискусията между тези две произведения обаче е прекъсната. Днес можем да го подхванем отново и да го съживим.
Г.Ф. Евангелието от Тома формулира едно дълбоко осъзнаване: Царството небесно е във вас. Това е твърдение с универсално значение.
Е.Е.П. Абсолютно. Евангелието от Тома е християнски текст, но терминът Христос изобщо не се появява в него. Текстът има универсална претенция. Исус казва там в Логион (Словото на Исус) 77: Аз съм светлината, която е над всичко. Аз съм вселената. Вселената е излязла от мен и вселената се стреми обратно към мен. Вдигнете камък и Аз съм под него, разцепете парче дърво и Аз съм в него. С други думи, аз съм вездесъщ и затова естествено присъствам и във всяко човешко същество. Това е универсално твърдение.
Г. Ф. Дали ще наречете онова, което стои в основата на всяко човешко същество духовно и умствено, Исус или нещо друго, е без значение. Посланието е също толкова валидно за будист, индуист или някой друг, колкото и за някой, който нарича себе си християнин.
E.E.P. Аз го виждам по същия начин. Като християнин и като учен аз стоя в християнската традиция. Съвсем конкретната фигура на Исус е човешка отправна точка за мен, с която се свързвам в моите изследвания. Не тематизирам Бога като метафизичен, безличен принцип, а като конкретна фигура.
Очарователното е, че в Евангелието от Тома, точно както в Платоновия светоглед например, има силно рефлектираща концепция за прераждането и израстването на душата. Тогава Исус е пример за съвършеното въплъщение на Бога, което е възможно.
Г.Ф. Сега може да се каже: Чудесно, ще изуча това писание и тогава ще стигна до дълбоко себепознание. Но това Писание започва с доста натрапчиви думи. Точно в началото, като въведение, се казва: Това са тайните думи, изречени от живия Исус. И продължава в Logion 1: Който намери тълкуванието на тези думи, няма да вкуси смърт. В Библията няма нито едно писание, в което да се казва нещо подобно. Как трябва да се отнасяме към това?
Е.Е.П. Като историк първата ми задача е да опиша концепцията, която стои зад нея, и едва на втора стъпка стигам до въпроса какви последствия има тя. Фактът, че е имало тайно и публично послание, е тематизиран в различни текстове. В Евангелието от Тома се казва: „ Това са тайните думи на Исус, а също така е разбираемо защо те са били тайни. Защото са били животозастрашаващи в истинския смисъл на думата. Когато Исус от Евангелието на Тома описва Себе Си като божествена светлина, това е било достатъчно за юдеите да го екзекутират за богохулство. Между другото, това е изрично подчертано и в Евангелието от Йоан: веднага след изявлението на Йоановия Исус, че е съпричастен на Бога, според разказа, се казва, че съратниците на Исус – юдеите – са се опитали да го убият с камъни (Йоан 10:30-31). Още по-оскърбително е обаче, че Исус не само казва: Аз съм светлината, но и че казва: Тази светлина е във всички вас. Божественото е във всяко живо същество.
Твърдението: Който намери тълкуванието на тези думи, няма да вкуси смъртта, е лесно разбираемо. Човек може да признае, че в момента на смъртта си той изобщо не умира, а напуска материалното тяло. Казано по платоновски, безсмъртната част на душата напуска тялото. Точно това наблюдаваме при преживяванията, близки до смъртта.
Г.Ф.: Възможно ли е споменаването на „тайните думи“ и подчертаването, че ставаш безсмъртен, когато ги разбереш, да се тълкуват по различен начин? Тайните думи биха могли да бъдат послания от най-съкровеното същество на човека, които той не може да изрази в действителната им дълбочина и смисъл, думи, които водят към мистериозното, тайното на най-съкровеното същество на човека и излизат от него. Когато се казва: … той няма да вкуси смъртта, това би могло да означава, че човек се преобразява, като се доближава до онова, което е най-дълбоко в него. Думите са изречени от сферата на безсмъртното и искат да накарат съзнанието да се обърне към него и да се остави да бъде завладяно от него.
Е.Е.П.: Да, със сигурност. Тук бих добавил още едно понятие от платоническата традиция, а именно паметта. Според Платон душата всъщност е всезнаеща, само че е забравила знанията си тук и сега, в този живот. Колкото повече се приближава към божествения си дом обаче, толкова по-бързо може да си спомни. А това вероятно е и феноменът, който се е задействал у Исус. Можем да се запитаме как всъщност е станало така, че Исус е започнал да работи като лечител и мисионер на около 30-годишна възраст. Мисля, че той трябва да е преживял нещо, което му е дало тази самоувереност, която му е позволила да каже: Аз съм светлината. Според мен това е било преживяването в пустинята. Защото след това той започва своята мисионерска дейност. Бил е в състояние да си спомни за състоянието на съвършенство на душата си и на тази основа е провъзгласил посланието си. Исус никога не е записвал нищо. Писано е само за него, а това е отчасти сравнимо, отчасти различно, отчасти противоречиво. Можем да обсъждаме противоположните тълкувания на фигурата и посланието на Исус чак до наши дни. Аз правя това на пълен работен ден с голямо удоволствие. Тогава са били изгубени ценни гласове, които днес трябва да преосмислим.
Г.Ф. Възможно ли е в Исус да се е осъществило нещо, което вече се е появило у Платон? Платон говори за вътрешния човек, за онзи аспект на душата, който е съвършен.
Е.Е.П. Съгласен съм с това.
Г.Ф. Може би Евангелието от Тома е писание за посвещение? Още в самото начало Исус формулира стъпките, които водят към безсмъртието, и иска да отведе слушателя/читателя там, така да се каже. Той казва: Първо трябва да търсите, а после можете да намерите. Когато намериш, ще бъдеш изумен, или в друг превод: разтърсен. А когато сте разтърсени или изумени, тогава ще царувате и ще намерите мир, в друга текстова традиция: тогава ще царувате над вселената. Това са дълбоките стъпки на една душа, която е на пътя на спомена.
Е.Е.П. Точно така. Обсъждайки това наново днес, ние имаме възможност да подходим към мистичната традиция на ранното християнство по съвсем нов начин и можем да видим как това дава възможност за нови начини на тълкуване на посланието на Исус. Това може да доведе до нови подходи към християнската религиозност.
Г.Ф. А сега има и втори момент: става дума не само за разбиране, но и за виждане. Точно в началото на петото изречение Исус говори за това, че трябва да отвориш очите си за безсмъртното: Разпознай това, което е пред лицето ти, и това, което е скрито от теб, ще ти се открие. Това би могло да означава, че най-съкровеното същество дава силата, а всъщност и паметта, за да може да бъде видяно.
Е.Е.П. В Logion 5 се казва: Разпознай това, което е пред теб. Какво всъщност виждаме пред себе си? Това е материалната среда. Нашето възприятие е свързано с нея. Ако видите външното в истинския смисъл на думата, т.е. погледнете отвъд материята, навлизате в духовното измерение, което е толкова важно в тази работа.
Г.Ф. По-нататък се казва: Царството на Отца се е разпростряло по целия свят, а хората не го виждат. Платон казва: Първо погледнете нещата отвън и разгледайте техните характеристики. Тогава можеш да направиш следващата стъпка към духовното възприятие.
Е.Е.П. За да обясни това на читателя: Платон казва, че трябва да правим разлика между образите и архетипите. В алегорията на пещерата той обяснява, че виждаме само сенчестите образи на реалността, сякаш на задната стена на пещерата, и че вярваме, че тези сенчести образи са реалност. Но всъщност те са само проекции на нещата, които се намират извън пещерата. Там те са многоизмерни и сякаш „цветни“, докато ние ги възприемаме само като сенчести и сякаш двуизмерни. За Платон това се отнася за целия свят, в който живеем.
Г.Ф. Но ти можеш да възприемаш себе си и света като сенки само ако вече имаш духовни очи.
Е.Е.П. Това би било следващото разграничение. В платоновата традиция се прави разграничение между млади, средни и стари души. В зависимост от това докъде се е развила една душа, тя е способна да разбира и осмисля.
Г.Ф. Възможно ли е да видим нещата такива, каквито са в действителност, чрез преживявания, близки до смъртта?
Е.Е.П. Не, това е само един от подходите. Всеки, който има преживяване, близко до смъртта, е доста изненадан от това, което възприема. След тези преживявания хората често имат проблеми с разбирането на преживяванията си и с правилното им категоризиране в живота. При платонически възглед за света преживяванията, близки до смъртта, стават по-разбираеми. По-лесно е да ги категоризираме. Това е важен елемент от пасторалната ми работа. Аз предлагам начини на мислене.
Г.Ф. Тогава хората осъзнават, че душата продължава да живее. Но сега идва голямата разлика. Евангелието от Тома ни казва какво всъщност трябва да се случи, за да се появи небесната природа на душата, формата, с която тя може да влезе в небесното царство. И тази форма не се създава чрез изхвърляне на материалното тяло. В 22-ри Логион Исус казва: „Небесното тяло (в своята невидима, много фина структура) се характеризира с това, че двойствеността, в която сега живеем, се превръща в единство, вътрешното става като външното, горното като долното, мъжкото като женското. Духовно-душевното тяло има нови очи, нови ръце, нови крака и ние ставаме нов образ в това небесно тяло. Сега сме един вид образ на архетип, но след това ставаме подобие.
Е.Е.П. Това е централен мотив в Евангелието от Тома. В словото на Исус № 108 се говори за това, че трябва да станем като Исус. Това е християнска адаптация на един платонов светоглед. Според него всяка душа има за цел да стане възможно най-равна на Бога. В платоническо-християнската традиция това означава да станеш като Исус. Според Евангелието от Тома всяко човешко същество може да стане едно с Исус.
Г.Ф. Но това трябва да се случи първо.
Е.Е.П. Това е дълъг процес. Майстер Екхарт е важен в тази традиция. Той определено не е могъл да познава Евангелието от Тома, защото по онова време то отдавна е било изгубено. Един добър приятел от философската традиция, който за съжаление почина твърде рано и който имаше катедра в Хайделберг (Йенс Халфвасен), каза, когато изнесох лекция върху Евангелието от Тома: „Това очевидно е Евангелието на Майстер Екхарт.“
Г.Ф. Душевната искра, за която говори Майстер Екхарт, е безсмъртното същество в душата. Тя е и вътрешният Бог на Ибн Араби, суфийския учител. Той е наричан най-великият от суфийските учители. И това е вълнуващото, че тези дълбини преминават през всички религии на едно и също ниво.
Но как се появява небесното тяло? В Евангелието от Тома Исус изрича изречения, които сочат към преселението на душите. Не е задължително и не може да се направи в едно въплъщение. Израстването на душата се осъществява с помощта на въплъщения.
Лесинг отново въвежда това в западната традиция.
Е.Е.П. Лесинг е един от първите, които се опитват да възстановят идеята за преселението на душите в Европа. Напълно безспорно е, че в древна Европа, особено в различните платонови школи, сме имали силно отразена теория за преселението. Съществуват и аналогии с преживяванията, близки до смъртта. Познавам много хора, които в резултат на преживяното близо до смъртта казват: Не само разбрах, че душата ми продължава да живее след смъртта на тялото ми, но и че е живяла и преди сегашното ми съществуване. Те изведнъж започват да използват платонични образи по собствена инициатива, за да размишляват върху собственото си положение. Идеята за преселението (трансмиграцията) като израстване на душата е много силна.
Г.Ф. Ако погледнете в Тибетската книга на мъртвите, там се казва, че когато умрете, влизате в пряк контакт с първичната светлина. Когато сте достатъчно зрели, за да абсорбирате тази първична светлина, вие напускате цикъла на преражданията. Но обикновено душите не се насочват в тази посока. Светлината е твърде ярка и те се отклоняват. За това пише и Хьолдерлин в своя епос „Хляб и вино“ . Така че се нуждаете от душевно израстване и свързаното с него пречистване. Но как това се съчетава с Христовия акт на изкупление?
Е.Е.П. Моята задача като религиозен историк е да покажа преди всичко, че е имало много различни начини за разбиране на това какво е трябвало да бъде актът на изкупление, а следователно и много различни тълкувания на смъртта на Исус. Съществува силно рефлексивното тълкуване като изкупителна смърт за греха на света и човечеството. Евангелието от Тома не признава тази идея и вместо това казва, че изкуплението се осъществява с помощта на осъзнаването, че сме част от божествената първооснова. Въпросът е да разгърнем тази божествена първооснова, а именно като станем като Исус (Евангелие от Тома 108).
Г.Ф. За онези, които вярват изключително в историческите събития, е доста голямо предизвикателство, когато се появят въплъщенията. Защото вярата, която се разглежда като същественото, не означава непременно душевно израстване.
Тя все още не гарантира, че човек е готов и способен да навлезе в първичната светлина.
В Евангелието от Тома Исус казва: Който е близо до мен, е близо до огъня. Душата трябва да се пречисти, за да може да живее в огъня на Небесното царство.
Ако – в допълнение към историческия поглед – пътят на Исус в Евангелието от Йоан се разглежда като вътрешен процес, изцеленията и изреченията „Аз съм“ стават израз на вътрешна трансформация. Появява се и се развива небесното невидимо тяло. А вярата в него се превръща във вътрешен процес на пробуждане. Тогава съдържанието на Евангелието от Йоан и Евангелието от Тома се сближават.
Е.Е.П. За мен е много важно да кажа, че в диалога трябва да се включат не Йоан или Тома, а двете заедно. Това е много важно за богословието и за църквата. В университета в Кил съм възможно най-неутрален историк на религията, но в доброволната си църковна дейност се интересувам много конкретно от закрепването на богословските елементи в душата.
Работя с хосписното движение. Много от работещите в хосписите, а също и хората, които придружават близък човек по време на умирането му, осъзнават, че умиращите имат т.нар. видения на смъртно легло. Това са възприятия, които променят умиращия човек. Те описват роднини, които вече са починали, които идват да ги приберат. Придружаващото лице, например членът на семейството, не вижда това, но може да разпознае, че умиращият възприема нещо подобно.
Г.Ф. А това изисква способността на душата да различи дали вече е небесното царство, в което се намират роднините на умиращия, или те са все още подготвителни сфери, в които се извършват пречиствания и които водят до по-нататъшно въплъщение, защото в душата все още има много земни останки.
Е.Е.П.: Една от разликите между преживяванията, близки до смъртта, и библейските очаквания е, че човек не влиза в окончателен съд, а животът, който е водил, се възприема в своеобразен житейски филм. Няма присъда, а по-скоро самооценка на душата. Това може да бъде много практично в живота. Основният критерий почти винаги е дали действията ми са се характеризирали с любов, доброта, справедливост и подобни добродетели. Така че не става въпрос за това колко пари съм спечелил или колко известен съм станал, а за това, че съм водил добродетелен живот. Ако организирам живота си по такъв начин, че да мога да допринеса за развитието на любовта, значи съм на прав път.
Тогава знам как да почитам и да се възползвам максимално от всеки един ден.
Ако в работата си като учен и в доброволческата си дейност в църквата мога да насърчавам моите ближни да се справят съзнателно с феномена на смъртта и с явленията, близки до смъртта, то за мен това е форма на благотворителност в действие. Можете да дадете на хората утеха и надежда пред лицето на преходността и смъртта. И можете съзнателно да се подготвите за последното голямо пътуване в този живот, т.е. за смъртта.
Г.Ф. Има ли такова нещо като да си чужденец в света?
Е.Е.П. След преживяване, близко до смъртта, много хора казват, че са станали чужди на себе си в живота си. И това отново е сравнимо с алегорията за пещерата. Ако чрез преживяването, близко до смъртта, сте осъзнали, че сте в пещерата, така да се каже, и че вашият дом всъщност е някъде съвсем другаде, а именно извън пещерата, тогава трябва да се сприятелите с тази пещера отначало. Ще можете да кажете „да“ на света по различен начин от преди. Вие сте чужденец, но важното е да приемете напълно живота тук и сега.
Г.Ф. Благодаря ви много, г-н Попкес, за това интервю.
